Читать «Блудния син» онлайн - страница 188

Двамата се поколебаха смутено. После, когато ги подканиха от няколко страни, въглищарската жена каза:

— Бих желала да имам една нова мивка от бял порцелан и синя вълнена прежда за два чифта нови чорапи.

— А вие, хер Хендшел? — попита Харсдьорфер.

— Е, ако зависеше от мен, бих желал да имам един фунт тютюн. От няколко години не съм имал възможност да пуша. Времената са лоши.

— Мили Боже, това са щастливи хора! — отбеляза съветникът сега много сериозно. — Който има такива незначителни потребности, той е истински за завиждане. А сега нека оставим шегите. Просто си представете, че аз съм добрата фея от приказките, която иска да изпълни три ваши желания. Какви биха били те?

— Вие ни поднасяте! — забеляза жената.

— Не, казвам го с добро и честно намерение.

Въглищарката се огледа много сериозно в околния кръг, погледна замислено мъжа си в лицето и каза:

— Ей, хер апелативният съветник говори сериозно! Така че казвай какво желаеш!

Въглищарят се замисли и кимна доволно.

— Щом работата е такава, ще пожелая първо за мен и моята добра старица Вечното блаженство.

— Браво! — одобри съветникът. — Който поставя това желание пред всички други, той съвсем определено ще получи блажеността. Това следователно е изпълнено. По-нататък!

— После желая двамата да можем да останем все така здрави, докато се споминем!

— И това желание, както изглежда, отива към изпълнение. Вие двамата притежавате желязна натура и сте привикнали на умерен и редовен живот. Нататък!

— Е, какво още! Вечният живот и здравето, това е най-главното. Третото би било още да си имахме малко парици, че до кончината да не ни се налага да мизерстваме. Това задоволява ли те, старо?

— Да, напълно — кимна тя. — Само дето третото желание не може да бъде така леко изпълнено както първите две.

— Точно това желание обаче аз мога лично да изпълня — отбеляза съветникът спокойно.

Той излезе и скоро се върна с един голям запечатан плик в ръка.

— Заповядайте, хер Хендшел! — каза. — Какво е написано отгоре?

Старият прочете с труд:

„За въглищаря Хендшел“

— Отворете го!

Хендшел се поколеба малко и се почеса смутено зад ухото. Тогава неговата жена посегна решително, взе плика от ръката му и го разпечати с думите:

— Не се пипкай така! Това е писмо и на него стои твоето име. Значи вътре трябва да има нещо за теб.

Очите на всички присъстващи се бяха приковали със симпатия към двойката от планините. Тя отвори плика, хвърли един поглед върху съдържанието и възкликна:

— Банкноти!

— Боже Господи, да! — пригласи той.

— Една, две… четири, пет… десет!

— Покажи, покажи!

Взе една банкнота от ръката й, огледа я внимателно и се провикна от радост:

— Боже Господи, да, това са стогулденови банкноти! Не се ли досещаш, старо? „Хиляда гулдена мъртъв и две хиляди гулдена жив.“

Тогава тя плесна с ръце и извика:

— За Краля на контрабандистите? Ах, какъв свят коледен подарък! Трябва да поседна, веднага! Страхът ми подкоси краката!

Тя седна точно там, където стоеше — на пода. Хендшел хвърли парите на масата, коленичи до нея и попита, изпълнен със страх: