Читать «Чашата на търпението (Фантастична повест-памфлет)» онлайн - страница 4

Юрий Медведев

2. Легенда за Белоснежната

— ЕОНА, ЗАЩО ТОЛКОВА НИ ТРЕВОЖАТ, ДОРИ НИ ОСКЪРБЯВАТ ФИЗИЧЕСКИТЕ ДЕФЕКТИ В СЪВЪРШЕНАТА КРАСОТА? ПРЕКРАСНО ДЕТЕ, РОДЕНО ОТ ГЪРБАВА ЖЕНА, РАДВА ВСИЧКИ, НО ДВУГЛАВО ЧУДОВИЩЕ — ОТ ВЕНЕРА МИЛОСКА?! ПОЯВЯВАНЕТО МУ НА БЯЛ СВЯТ ЩЕ СМАЖЕ И НЕЙНАТА КРАСОТА.

— ПРЕКРАСНОТО Е КАТО ЖИВО ОГЛЕДАЛО, КОЕТО ОТРАЗЯВА МЛАДОСТТА НА СВЕТА. ТО Е БЛАЖЕНСТВОТО НА ХАРМОНИЯТА, ТЪРЖЕСТВОТО НА ОСЪЗНАЛАТА СЕ МАТЕРИЯ. А УРОДСТВОТО Е ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА РАЗПАДАНЕТО, НА УГАСВАНЕТО НА ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ И ПРЕДВЕСТНИК НА РАЗЛАГАНЕТО, ТО Е БЕЗОБРАЗИЕТО НА САМАТА СМЪРТ — ЕОНА, НО ИЗВОРИТЕ НА ЗЛАТОКОСАТА МЛАДОСТ НА СВЕТА НЕ СА ИМАЛИ КРАСОТА — ЧОВЕШКА КРАСОТА, — ТЪЙ КАТО ОЩЕ НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ И САМИЯТ ЧОВЕК. ЗНАЧИ ЛИ ТОВА, ЧЕ КРАСОТАТА СЕ УВЕЛИЧАВА, УМНОЖАВА И УСЪВЪРШЕНСТВУВА ПРИ ИЗКАЧВАНЕТО СИ ПО СТЪЛБАТА НА ВРЕМЕТО?

— АКО БЕШЕ ТАКА, ЧУДНИТЕ ОБРАЗИ НА ИЗКУСТВОТО ОТ МИНАЛОТО НЯМАШЕ ДА БЪДАТ ТОЛКОВА ПРИВЛЕКАТЕЛНИ. ИМЕННО ТЕ ОБАЧЕ СА НЕИЗЧЕРПАЕМИЯТ ИЗВОР НА ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ВСЕ НОВИ И НОВИ ПОКОЛЕНИЯ ХУДОЖНИЦИ, СКУЛПТОРИ И ПОЕТИ. ЗАЩОТО ПРЕКРАСНОТО Е НЕПОДВЛАСТНО НА МЕЛНИЦАТА НА ВРЕМЕТО. ПРЕКРАСНОТО Е ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ИСТИНСКОТО.

— ЕОНА, ЧУДЕСНО ГО КАЗА: ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ИСТИНСКОТО.

— КАЗАЛ ГО Е ПЛАТОН.

След първи курс измолих да ме вземат в експедицията на Учителя като обикновен работник. По онова време той се занимаваше с разкопките на древно уйгурско селище в долината на река Или, която влачеше мътните си води между разклоненията на Тяншанския хребет. Мнозина от университета се стремяха да работят при Учителя, при това не само бъдещите историци и археолози. Около името му винаги се носеха легенди, а след неговото завръщане от Монголия, където бе открил гробище на стегоцефали, за Учителя се заговори и в чужбина. Трудно беше обаче да попаднеш в неговата експедиция — всички знаеха, че съставът й дълги години почти не се бе променял, а излишни хора той не взимаше. Въпреки всичко реших да рискувам — представих му се една вечер в катедрата, ядосан, че все още не съм се снабдил с приличен костюм. Още от вратата той ми изкомандува кръгом и като с нож отсече: не! Тогава извадих от джоба на протритата си, избеляла от много пране риза билет за общия вагон до Алма Ата и го сложих на масата, върху която имаше различни необикновени камъни — единствената слабост на Учителя.

— Все едно, ще бъда на разкопките, при това преди вас — казах твърдо. — Ще поизкърпя малко къщата ни в Алма Ата и оттам направо на Наринколския път. Всеки камион ще ме закара до Чунджа. А оттам и пеша ще стигна до покоите на Белоснежната. Съгласен съм и без пари да работя, няма да умра от глад. Ще ловя риба в Чарин, ще залагам капани за фазани. А ябълките и дребните зарзали и кайсии са толкова много, че дори мечките слизат от планината заради тях.