Читать «Чашата на търпението (Фантастична повест-памфлет)» онлайн - страница 10

— С изключение на охранените глигани — стъпих с крак върху животното секач.

— В другия си живот ще стана глиган и той ще ме убие — сериозно отвърна Мурат.

— А камък не се ли боиш да станеш на оня свят — надсмях му се аз. — Опитай се да уцелиш белия камък на склона. — Много ми се искаше да видя в действие музейния му огнестрелен експонат. Но Мурат отсече:

— Ще ни потрябват още тези патрони.

Запознах Мурат с Учителя и за мое голямо учудване след седмица немногословният уйгур започна да върви след него като сянка. Самолюбието ми чувствително бе засегнато. Оказа се, че по разказите на Мурат Учителя записваше източни легенди и митове, а самият Мурат учеше от него руски език.

Към средата на септември разкрихме няколко дворцови стаи, арсеналната кула, конюшнята, бани с двуметрови кани, наистина от каните бяха останали само одимени чирепи, библиотека с жалки остатъци от овъглени манускрипти. Към библиотеката имаше две стаи с неизвестно предназначение.

— Най-вероятно е да се били спални — предположи Учителя.

— А къде да търсим мавзолея. Нали не може да е бил извън крепостните стени?

— Не ти дава покой Белоснежната. Такива легенди те карат под всеки хълм да виждаш Партенона. Но легендата си е легенда. За стотици години събитието обикновено се украсява с такива подробности, че от самото него нищо не остава. А още повече, когато… — той се усмихна и нарисува с пръчка върху стената на изкопа женски профил — в историята е замесена и красива дама.

— Сергей Антонович, но с такива мисли в главата вие не бихте открили гробището на стегоцефалите, нито Златните дворци на Орхон — разгорещих се аз.

— Освен посочените, Олег, аз съм участвувал още в тридесет експедиции. Но крупните открития, за щастие, се случват рядко. Казвам за щастие, защото след тях не можеш да намериш покой.

… Къде ли би могъл да бъде мавзолеят? На дворцовия площад? Едва ли неутешимият владетел би изградил гробницата на любимата си там, където се суетят много хора и цвилят коне. Може би редом със своя мавзолей? За него нищо не се знае. Може да е бил построен и в Града на мъртвите, но гробищата все още не бяхме намерили. До библиотеката? Ако се съди по множеството изгорели книги, владетелят по време на почивките между походите е прекарвал доста време в четене, а прекомерното знание усилва скръбта. Неизвестно защо, но ми се струваше, че последното пристанище на Белоснежна е било до обсерваторията, дори вътре в нея. Въображението ми услужливо рисуваше самотния старец, взиращ се в звездната небесна пустиня, където Пегас лети редом с Орела и Лебеда срещу безстрашния Персей, държащ обвитата със змии глава на горгоната Медуза, където Драконът се прокрадва към Воловаря, около когото четири звездни вълка гонят три овце и когато ги настигнат, Вселената ще се свие в кълбо. Но още е силен Херкулес и Китът раздухва бури по Млечния път, и старецът слиза по мраморните стъпала при онази, заради която е прелетял с буйния си жребец над крепостния ров.