Читать «Джийвс и песента на песните» онлайн - страница 8

— Колко приятно, че залата е изпълнена до краен предел, сър — чух до себе си познат глас. Беше Джийвс, то се знае, който със снизходителен вид наблюдаваше развоя на събитията.

— Ти тук ли си, Джийвс? — попитах хладно.

— Да, сър. Присъствам от самото начало на програмата.

— О? Паднаха ли първите глави?

— Моля, сър?

— Знаеш какво имам предвид, Джийвс, няма какво да се преструваш. Има ли разкъсани или освиркани?

— О не, сър.

— Значи аз ще съм първия.

— Не, сър. Не виждам основания за подобно опасение. Очаквам да бъдете много добре приет.

— Нима допускаш, че всичко ще мине както си го намислил?

— Да, сър.

— Да, ама аз не. И ще ти кажа защо не го вярвам. Вече забелязах дупка в тъпия ти план.

— Дупка, сър?

— Дупка я! Нима допускаш, че след като Тъпи ме чуе да пея тази триждипроклета песен, той веднага след това ще се изтъпанчи ведро на подиума със същото намерение? Помисли малко, Джийвс. Господин Глосъп тутакси ще забележи пропастта, зейнала в нозете му, и овреме ще сложи точка на устрема си. Ще се оттегли и няма да има сила, която да го принуди да пее.

— Господин Глосъп няма да чуе вашето изпълнение, сър. Той последва съвета ми и отскочи до отсрещното заведение „Кана и шише“, където ще остане, докато дойде неговият ред.

— Така ли?

— И ако ми позволите да направя едно предложение, сър, малко по-на-горе има подобно заведение, наречено „Козата и гроздът“. Би било препоръчително…

— Искаш да допринеса за дневния им оборот?

— Това значително облекчава нервното напрежение на очакването, сър.

От известно време бях крайно недоволен от Джийвс, задето ме накисна в тази смрадлива кал, но при тези думи неволно се поразмекнах. Той несъмнено имаше право. Беше спец по психологията на индивида и в конкретния случай вродената му прозорливост си казваше думата. Десет спокойни минути в „Козата и гроздът“ бяха тъкмо онуй, от което се нуждаеше изтормозената ми нервна система. Отскачането дотам и обръщането на две шотландски със сода бяха за Бъртрам Устър въпрос на броени секунди.

Резултатът се оказа вълшебен. Целият ми мироглед се обърна кръгом. От мъчителните опити да преглътна заседнала рибя кост не остана и спомен. Къде изчезнаха онези крака, дето се подкосяваха в коленете като слънчасал кашкавал? Крайниците ми спряха да се друсат, езикът ми, доскоро нажилен от оси, стана приятно повратлив, дори втечненият гръбнак мъжествено се втвърди. Поостанах още малко в заведението, колкото да поръчам трето уиски, да пожелая на барманката приятна вечер, да кимна дружелюбно на няколко изключително симпатични на вид клиенти, и изприпках обратно в залата, готов за подвизи.

Почти веднага ме изстреляха на сцената и насреща ми се облещиха един-два милиона враждебни очи. В ушите ми така звънеше, че за малко да не чуя първите акорди на пианото. Предадох душа в божиите ръце, поех дълбоко въздух и започнах.

За една бройка ми се размина. Нямам ясен спомен от инцидента, но когато стигнах до припева, наоколо недвусмислено се разнесе някакво бръмчене. Реших, че многоглавите ми слушатели се опитват да припяват и това доста ме насърчи. Затова напрегнах допълнително струните, успях да взема високата нота на финала и завърших с елегантно кресчендо. Не излязох да се кланям повторно, ами побързах да издиря Джийвс сред правостоящите в дъното на залата.