Читать «Джийвс и песента на песните» онлайн - страница 10

Не че картофената мисловна школа нямаше своите застъпници. В настаналото меле не пропуснах да забележа няколко местни интелектуалци, които не мятаха нищо друго освен гнили картофи.

Въздействието на описаната сцена върху младия Тъпи бе забележително. Очите му се оцъклиха и косата му се изправи, ала устата му продължи да се отваря и затваря и аз с почуда установих, че той продължава да пее „Слънчево момче“. Изведнъж обаче рязко излезе от транса си и се оттегли с такава завидна бързина, че дори изпревари с половин глава един хубав зрял домат.

Постепенно глъчката затихна и аз се обърнах към Джийвс.

— Болезнено, Джийвс, но какво да се прави.

— Прав сте, сър.

— Понякога се налага да действаме с хирургически скалпел.

— Така е, сър.

— Е, след разигралото се под носа й, смятам, че можем да се похвалим с пълен провал на голямата любов Глосъп-Белинджър.

— Да, сър.

Едва бе изрекъл тези думи и на подиума се възкачи старият Бифи.

— Дами и господа — обърна се той към пролетариата.

Предположих, че е на път да порицае паството си, задето даде израз на първичните си инстинкти. Нищо подобно. Бифи явно бе свикнал с чистоплътните изяви по време на тези забави и нищо не му правеше впечатление.

— Дами и господа, в програмата ни следват изпълнения от госпожица Кора Белинджър, известното оперно сопрано. Но току-що говорих с госпожицата по телефона и тя ме осведоми, че колата й се е повредила и е взела такси. Така че всеки момент я очакваме да пристигне. Междувременно нашият стар приятел Инок Симсън ще ни издекламира „Опасният Дан Макгрю“.

Аз впих пръсти в ръкава на Джийвс.

— Чу ли?!

— Да, сър.

— Тя дори не е била тук!

— Да, сър.

— Изобщо не е станала очевидец на Тъпивото Ватерлоо!

— Да, сър.

— Ето на, цялото ти идиотско начинание се провали, изгоря му бушонът!

— Да, сър.

— Хайде да си вървим, Джийвс — продължих аз обезсилен, пребледнял като мъртвец. — Бях подложен на изтезание, невиждано от времето на ранните християнски мъченици, стопих не едно кило и не се съмнявам, че цялата ми нервна система е получила трайни и непоправими увреждания. Това преживяване ще ме кара месеци наред да се събуждам с писък, облян в студена лепкава пот. И всичко за тоя, дето духа. Хайде, тръгвай.

— Ако не възразявате, сър, бих искал да изгледам забавата до края.

— Както желаеш, Джийвс — отвърнах намусено. — Моето сърце е мъртво и аз имам сили само за един кратък набег до „Козата и грозда“, преди да се прибера.

Беше към десет и половина. Седях в дневната и мрачно поглъщах кажи-речи последната чаша преди лягане, когато на вратата се позвъни и на прага ми цъфна старият Тъпи. Имаше центрофугиран вид и наченки на насинено око.