Читать «Джийвс и песента на песните» онлайн - страница 5

— Кора Белинджър.

— Ти пък откъде знаеш?

— Тя обядва днес у нас.

— Той я доведе тук?

— Да.

— Как изглежда?

— Строена е от същия архитект, който е издигнал катедралата „Свети Петър“. Без да се щади материалът.

— А той имаше ли вид на…

— Не можеше да откъсне очи от шасито й.

— Съвременният младеж е с вродено малоумие и има нужда от гледачка, която да го води за ръка, и як телохранител, който да го рита на равни интервали в задника!

Опитах се да й разясня, че всяко зло неизменно е за добро.

— Ако питаш мен, лельо Далия, Анджела е извадила голям късмет. Този Глосъп е подла твар. Цял Лондон е проплакал от него. Откога се опитвам да споделя с теб какво преживях по негова вина една вечер в „Търтеите“. След като ме настрои състезателно с една бутилка от най-доброто френско вино, той ми предложи бас, че няма да мога да мина на ръце над басейна, държейки се за халките и въжетата. Тъй като съм в течение на способностите си и знам, че съм в състояние да го направя и с една завързана ръка, аз приех баса, но, едва преполовил разстоянието, установих, че Тъпи е преметнал последната халка през страничния парапет, та ми се наложи да цопна в дълбините и да доплувам до брега както бях издокаран в най-официалния си костюм.

— Не може да бъде!

— Може. Оттогава минаха месеци, а аз още се съм изсъхнал. Нима желаеш дъщеря ти да се омъжи за човек, способен на подобно деяние?

— Напротив, ти възстанови вярата ми в това магаре. Сега разбирам, че въпреки всичко в него се крие рационално зърно. Бърти, искам да сложиш край на историята с Белинджър.

— Как?

— Хич не ме интересува. Както ти прецениш за добре.

— Но какво мога аз да направя?

— Как какво? Ти чуваш ли се? Ще изложиш фактите пред Джийвс и той ще намери изход. Какви необятни способности има този човек! Разправи му всичко и нека големият му ум се заеме със задачата.

— Може и да има нещо в думите ти, лельо Далия — казах замислено.

— Разбира се, че има. Тази дреболия е нищо за големия Джийвс. Възлагай му поръчението, а аз ще намина утре да чуя резултата.

И с тези думи тя напусна терена, а аз звъннах на Джийвс да яви при младия господар.

— Джийвс, чу ли всичко?

— Да, сър.

— Така си и знаех. С този глас леля Далия озвучава цялата къща. Ако един ден остане без поминък, ще си изкарва насъщния като призовава добитъка през гори и поля да се завръща у дома.

— Не съм се замислял над този аспект, но по всяка вероятност имате право, сър.

— Е, какво ще правим? Трябва да й се притечем на помощ.

— Да, сър.

— Много обичам леля Далия и Анджела. С други думи си падам и по двете, ако правилно си ме разбрал. И макар че направо не проумявам какво толкова намира тази заблудена овца в младия Тъпи, ти, Джийвс, си призован да напрегнеш сивото вещество, докато потече през ушите ти.

— Много добре, сър.

Леля Далия нахълта, както беше обещала, на другия ден и първата й работа бе да звънне на Джийвс. Още с появата му стана ясно, че е по-мозъчен от всякога — интелектът просто струеше от него. Тутакси разбрах, че машината е задвижена.