Читать «Джийвс и песента на песните» онлайн - страница 3

— Ами!

— Да пукна, ако не е вярно! А сега обърни внимание на дяволската ми изобретателност, Бърти. Аз също ще пея!

— Защо си решил, че това ще те представи в благоприятна светлина?

— Защото начинът, по който ще интерпретирам песента, ще я убеди веднъж завинаги, че в природата ми има залежи от ценни изкопаеми и неизследвани дълбини, за чието съществуване тя дори не подозира. Когато види как онази груба нешлифована публика бърше сълзи от гуреливите си очи, тя неминуемо ще хлъцне и ще си рече: „Бре! Този Глосъп май наистина има Душа!“ Защото песента, която ще изпълня, няма да е обичайното комично куплетче, Бърти, тъй като евтината клоунада вече ми е чужда. В тази песен се пее за самотни ангели и…

Аз нададох остър писък.

— Да нямаш намерение да пееш „Слънчево момче“!

— И още как.

Бях разтърсен. Какво ти разтърсен — направо потресен. Защото имам непоклатимо мнение за „Слънчево момче“. На това музикално произведение могат да посегнат само малобройни избраници в самотата на сутрешната баня. Направо ми се догади при мисълта, че с нея ще се гаври пред очите на всички, и то в работническия квартал на Лондон, човек, който можа да се отнесе към един приятел така, както Тъпи се отнесе към мен онази нощ в „Търтеите“. Да, догади ми се и дори ми призля.

Не разполагах обаче с време да облека чувствата си в словесна форма, защото в този миг се появи Джийвс.

— Госпожа Травърс се обади току-що по телефона, сър. Пожела да ви предам, че ще дойде да ви посети.

— Разбрано, Джийвс. А сега чуй какво ще ти кажа, Тъпи…

Млъкнах. От събеседника ми нямаше и следа.

— Какво направи с него, Джийвс?

— Господин Глосъп току-що си тръгна, сър.

— Тръгна ли си? Как така си тръгна? Ей-сега седеше тук…

— Това, което чухте, сър, беше затварянето на входната врата.

— Но на какво дължа тази скоропостижност?

— По всяка вероятност господин Глосъп не желае да се срещне с госпожа Травърс, сър.

— Че защо?

— Не бих могъл да ви осведомя, сър. Но при споменаването на името на госпожа Травърс той подскочи на завидна височина.

— Странно, Джийвс.

— Да, сър.

Прехвърлих разговора към тема, която занимаваше съзнанието ми по-настойчиво от циркаджийските номера на Тъпи.

— Джийвс, господин Глосъп възнамерява да изпее „Слънчево момче“ на една забава в Ийст Енд идния вторник.

— Нима, сър?

— Пред публика, състояща се предимно от хамали и докери и изпъстрена тук-там с по някой дребен уличен търговец и несполучил в кариерата боксьор средна категория.

— Нима, сър?

— Напомни ми да отида да го слушам. Той несъмнено ще бъде освиркан и замерян с развалени яйца. Държа да присъствам на падението му.

— Много добре, сър.

— Ще посрещна госпожа Травърс в гостната.

Онези, които познават Бъртрам Устър, са в течение на злочестото обстоятелство, че житейският му път е осеян и дори бих казал възпрепятстван от една дузина лели. В цялата тази отвратия обаче се наблюдава едно радващо душата слънчево изключение, а именно леля ми Далия, омъжила се за стария Том Травърс в годината, когато Блуботъл спечели надбягванията в Кеймбриджшир. Всяка среща с нея ми плакне душата, затова твърдя, че я приех крайно радушно, когато тя нахълта в гостната ми към пет и половина.