Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 51

Физикът се протегна към огъня, разрови въглените, внимателно погледна Практиканта и каза тихо:

— Е, смятам, че е време да направим някои изводи.

Кибернетикът изведнъж се оживи, но като погледна към мястото, където съвсем скоро се издигаше стройният сферичен корпус на шлюпката и където сега стърчаха безобразно накъсаните й бордове, се намръщи и каза прегракнало:

— Какви ти изводи! Изгубихме кораба, изгубихме последния робот, шлюпката е унищожена. В атмосферата на тази планета всички наши материали се рушат по непонятен начин. Време е да се заемем с направата на каменни брадви.

— Но има и друга страна на нещата. — Докторът внимателно разливаше в чиниите горещата чорба. — Вие всички сигурно вече сте забелязали почти пълното отсъствие на апетит. Успях да направя няколко много любопитни експеримента. Разбирам, че е необходимо да се провери пак, но независимо от всичко, стигнах до парадоксални изводи. Тази радиация… Знаете ли, тя според мен някак непосредствено, на нивото на клетката, снабдява нашите организми с енергия, като премахва всички толкова сложни механизми за приемане и преработване на храната, създадени от еволюцията.

— Искаш да кажеш, че тук може изобщо без храна?

— Да, именно, макар, че аз самият не мога лесно да повярвам в това…

„Да… разбира се… Така и трябва да бъде… — каза си Райков. — Това също влиза в условията на задачата. Нас не бива да ни отвлича грижата за насъщния хляб.“

— Още една случайност? Ти какво ще кажеш? — попита Физикът, като се обърна към Практиканта.

— Не. Не е случайност.

— Отдавна се досещам, че ти знаеш нещо. Може би е време да ни разкажеш? Имаше ли втори опит за контакт? Е, защо мълчиш?

Сега гласът на Физика звучеше сухо, почти официално. След като Навигаторът не беше вече сред тях, от само себе си се разбираше, че в трудни ситуации тъкмо той имаше правото да взема окончателни решения.

Практикантът отговори кратко и сбито, като гълташе окончанията на думите, сякаш искаше по-бързо да се отърве от тях.

— Контактът се състоя. И ако говорим за обмяна на информация, струва ми се, че тя е успешна.

Кибернетикът, който не очакваше такъв отговор, се изгори с чорбата и изпусна купичката в огъня. Последните въглени изсъскаха и угаснаха. Докторът рязко се извърна към него и само по лицето на Физика не трепна нито едно мускулче.

— Ние те слушаме.

— Ще ми бъде трудно да разкажа всичко свързано, аз самият не разбирам много неща. Прекалено е сложна тази информация, необичаен е и начинът на нейното предаване…

— Начинът?! — почти изкрещя Кибернетикът. — Ти какво, да не би да си разговарял с тях? Тогава защо мълчиш досега?

— Почакай, Миша — спря го Физикът. — По какъв път е предадена информацията? Ти сигурно си започнал да разбираш езика на структурните формули? Или това пак са нощни видения?