Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 50

ГЛАВА VII

Огънят бавно догаряше. Бяха използували последните дъски от опаковката на планетния комплект. Самият комплект, внимателно разопакован и подреден по рафтовете, се намираше сега в пещерата, преоборудвана — херметизирана от Доктора и Кибернетика. След завръщането на Физика тази херметизация вече не беше нужна и те можеха да си позволят да седят край огъня без скафандри.

Докторът приготвяше някаква особена чорба с консервирано месо от неприкосновения запас. Това беше първият им малък празник, откакто бяха кацнали на планетата. Практикантът седеше в най-отдалечения ъгъл, сгушен до ушите в старото си яке и гледаше как димът от огъня се разстила по тавана на пещерата. Втрисаше го леко, вероятно поради вълнението, което въпреки голямото старание той не можеше да подтисне в себе си.

В първите часове от завръщането си в лагера, изпълнени с шумни приветствия, потоци от новини, с неочакваната среща с Физика, беше почти естествено да премълчи най-важното, но с всеки изминат час то започваше да му тежи все повече и повече, сякаш още стоеше на върха на водораздела. Пред него се разпростираше нова, непозната страна. Необходима беше само една крачка и той щеше да попадне в нея, все едно да премине в друго измерение. Сега той мълчи, слуша как Докторът мърмори по адрес на Кибернетика, дето отказал да сготви по време на своето дежурство, гледа усмивката на Физика, която се губи в червеникавата му брада… Сега той е с тях, един от тях… Но още щом научат, всеки неволно ще се запита: „Кой е сега практикантът Райков? Носител на странен и могъщ дар от друга цивилизация? Или неин представител?“ Ще не ще, той ще трябва да говори от името на господарите на планетата… Такъв излезе този първи контакт, не прилича по нищо на инструкциите и учебниците по контакти, не прилича изобщо на нещо поне малко познато на човечеството…

Информацията, заложена непосредствено в паметта му по време на контакта, съдържаше отговорите на много въпроси, които те биха искали да зададат на господарите на планетата. Практикантът не беше разбрал това веднага. Изглежда, че обемът на информацията беше толкова голям за човешкия мозък, че се бяха включили някакви защитни механизми и в първите часове, когато дойде на себе си, той още не знаеше това, което сега беше длъжен да съобщи… Много скъпо струваше този дар… Разумните и студени създатели на планетата, която ги приюти, бяха пропуснали нещо…

За кой ли път той прехвърляше в ума си условията на странната и жестока игра, която им бяха предложили. Игра, в която единият залог беше техният живот — и не намираше положително решение. Сигурно затова му беше толкова трудно да се реши и да разкаже на другарите си всичко. А трябваше да разкаже. Условията на играта вече започваха да действуват, независимо от желанията им, независимо от това, дали всички участници знаеха за предложената задача… Е какво пък, нека сега и останалите да си поблъскат главите, той се измори да носи сам този товар, нека решават те, нека измислят ответните ходове. Ето, сега ще започне, след една минута… Нека най-напред да догори огънят…