Читать «Прикованият Прометей» онлайн - страница 9
Есхил
мой пастир Аргос разярен ме следваше
и гледаше с безброй очи следите ми,
Наскоро неочаквана и бърза смърт
живота му отне, но аз, подгонена
от божи бич, блуждая непрекъснато.
Това е всичко. Ако знаеш бъдните
страдания, кажи ги. Но не ме теши
с лъжливи думи поради съчувствие.
Най-срамни са неискрените приказки.
ХОР
О, стига, стига, престани!
О, никога до днес не съм очаквала,
че тъй ужасна вест слуха ми ще смути,
че страховити и непоносими
мъки и горести с двоен
бич душата ми ще вледенят!
Уви, уви! Орис, орис!
Тръпна пред съдбата на Иò!
ПРОМЕТЕЙ
Ти плачеш отсега, с тъга изпълнена.
Почакай, нека чуеш и за другото.
ИÒ
Разправяй, казвай! Сладко е за болните
да знаят ясно бъдните страдания.
ПРОМЕТЕЙ
Това, което искахте, получихте.
Желаехте да чуете от нейните
уста за собствените й страдания.
Сега узнайте още колко бедствия
от Хера има да търпи девойката.
Ти, дъще на Инах, помни словата ми
и чуй къде ще свършат твоите пътища.
Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева,
ще тръгнеш до неизорани краища.
При скитите ще стигнеш, при чергарите
със плетените хижи връз колите им
и с бързолетните стрели в колчаните.
Далеч от тях! Мини покрай скалистия
и шумен бряг, па напусни земята им.
Наляво имат жилища ковачите
халиби. Зорко се пази, отбягвай ги!
Свирепи са и не обичат гостите.
Ще стигнеш Буйната река. И с право е
наречена така — тя няма бродове.
Качи се на Кавказ, на най-високата
сред планините. Дето, от самия връх,
водите й беснеят, от призвездните
чукари се спусни на юг и в пътя си
ще стигнеш при станът на амазонките,
враждебни на мъжете. Ще живеят те
край Термодонт, при Темискира, някога —
там, дето Салмидес разтваря челюсти —
враг на моряци, мащеха за кораби.
Приятелски ще те насочат в пътя те.
До Истъм Кимерийски и до тесните
врата на Понта ще достигнеш. Дързостно
мини през теснините на Меотия.
Ще се мълви навеки между смъртните
за твойто преминаване. А протокът
ще се нарича Босфор, сиреч „Крави брод“.
и от Европа ще преминеш в Азия.
Не е ли безсърдечен повелителят
на боговете? Той залюби смъртната
девойка и я тласна във блуждания!
Жесток жених, ужасен брак си случила,
девойко! Туй, което чу, не е дори
началото на твоите страдания.
ИÒ
Горко ми, ах, горко ми!
ПРОМЕТЕЙ
Пак стон и вопли. А какво би сторила,
ако узнаеш другите нещастия?
ХОР
Нима ще предречеш и други бедствия?
ПРОМЕТЕЙ
Да, взбунено море от ужас гибелен.
ИÒ
Каква облага е сега животът ми?
Защо, защо не скоча от суровата
скала? Смъртта ще ме спаси от всичките
неволи. Да умреш веднъж е по-добре,
отколкото да изнемогваш всеки ден.
ПРОМЕТЕЙ
Не би понесла моите страдания,
на мене и смъртта не ми е дадена —
а тя е прекращение на болките.
И няма да настане край на злото ми,
додето Зевс не падне от престола си.
ИÒ
Но как, нима и Зевс ще падне някога?
ПРОМЕТЕЙ
И, вярвам, ще се радваш на бедите му.
ИÒ
Как не, нали от него са теглата ми?
ПРОМЕТЕЙ
Тогава знай, че всичко туй е истина.
ИÒ
Кажи ми, кой ще го лиши от скиптъра?
ПРОМЕТЕЙ
Самият той с безумните си планове.
ИÒ
Кажи ми как, ако това не ти вреди.
ПРОМЕТЕЙ
Ще встъпи в брак, но ще се кае някога.
ИÒ