Читать «Прикованият Прометей» онлайн - страница 7
Есхил
ПРОМЕТЕЙ
О, не така! Съдбата-Извършителка
не иска тъй! Сломен в безкрайни бедствия
и мъки, ще избягна от оковите.
Безсилно пред Съдбата е изкуството.
ХОР
А на Съдбата кой държи кормилото?
ПРОМЕТЕЙ
Трилични мойри, помнещи еринии.
ХОР
По-слаб е, значи, Зевс от тях. Така ли е?
ПРОМЕТЕЙ
И той не ще избегне от съдбата си.
ХОР
Не е ли вечна власт за него съдена?
ПРОМЕТЕЙ
Не питай за това, недей упорствува.
ХОР
Ти криеш нещо важно, без съмнение.
ПРОМЕТЕЙ
Приказвайте за друго, че далече е
часът за него. То ще бъде пазено
в дълбока тайна. Бъде ли опазено,
ще се спася от железа и бедствия.
ВТОРИ СТАЗИМ
ХОР
Нека всевластникът Зевс
нивга в мисълта ми
скверно упорство не вложи,
нека тача боговете
винаги с пир благочест,
с кръв на тлъсти бикове там,
край потока
вечен на моя баща
Океан,
нека в думи не греша,
нека бъде вечно с мене
и не чезне тази мъдрост!
Сладко е в смели мечти
тихо да прекараш
дългите дни на живота
и да храниш с ясна
радост доволна душа.
Тръпна аз, като виждам как
в страшни мъки
чезнеш на тия скали.
Ти пред Зевс,
Прометее, нямаш страх —
прекомерно си почел
смъртния човешки род.
Той плати ли с любов любовта?
О приятелю, имаш ли помощ
и подкрепа от смъртните? Та не видя ли
немощта, под която лежи,
удавен в тъма, в слепота,
като призрак човешкият род?
Смъртният никога няма.
с остър ум да отклони
Зевсовата твърда воля.
Прометее, научих това
от горчивата твоя неволя.
Друга песен достигна до мен — не оная,
с която те славех преди
при твоето брачно легло,
по сватбарски — когато, склонил
с дарове мойта сестрица
Хезиона, ти я взе —
ложе да споделя с тебе.
ТРЕТИ ЕПИЗОД
ИÒ
Във каква страна, сред какви племена
съм дошла? Кой си ти, окован в железа
върху бурния връх? За каква вина
си осъден на гибел? Кажи ми къде
съм дошла, като бродя без отдих?
Ах, ах!
О, пак ме жилна стършелът, горко ми!
Земеродени Аргосе, иди си!
Ах, тръпна пред стоокия си пастир!
Ето го, иде с коварство във погледа!
Дори умрял не го прибра земята,
върна се той от долу,
ада е минал
и ме преследва. И блуждая аз,
гонена, гладна, по морските пясъци.
Свири след мене тръстика, намазана
с восък, приспивна мелодия.
Страшно е, страшно е!
Де ме водят блудните стъпки?
Как прегреших, сине на Крон, как прегреших,
та ме хвърли така
безсърдечно в такива ужасни беди?
Ах, с бесен, с нечовешки страх
измъчваш мене, безумната девойка!
С огън срази ме, в земята ме скрий
или пък
дай ме на стръвното море!
Не отхвърляй, царю,
моите молитви!
О, стига ме е мъчил този
безкраен път! И няма как да разбера
къде ще свърши злото!
На рогатата девойка
чуваш ли гласа?
ПРОМЕТЕЙ
Как да не чувам щерката Инахова,
подгонена от стършела? Разпали тя
страстта у Зевса и сега, намразена
от Хера, броди в тия дълги пътища.
