Читать «Прикованият Прометей» онлайн - страница 8

Есхил

ИÒ

Антистрофа

        Как си научил на татка ми името?

        Кой си ти, който със истинско

        име злочестата

        мене призоваваш, о злочести?

        Ти назова божия бич, който безспир

ме гори и суши

със ужасна жила, и аз нямам покой!

Ах, гладна, със безумен бяг

достигам тук устремена и разбита —

        жертва на злобната Херина мъст!

И кой ли

        клетник — уви! — като мене днес,

        като мене страда?

        Моля те, ясно

кажи какви беди ще трябва

да изтърпя! И средство, цяр за болката

кажи ми, ако знаеш.

        Говори пред таз, която

        броди сред беди!

ПРОМЕТЕЙ

Ще отговоря ясно на въпроса ти,

без всякакви загатвания, с проста реч,

тъй както подобава на приятели —

пред теб е Прометей, огнедарителят.

ИÒ

Велики благодетелю на смъртните!

Злочести Прометее! За какво е туй?

ПРОМЕТЕЙ

Току-що спрях да плача над теглата си.

ИÒ

А моята молба ще пренебрегнеш ли?

ПРОМЕТЕЙ

Добре, ще ти открия всичко. Питай ме.

ИÒ

Кажи ми кой те прикова над бездната.

ПРОМЕТЕЙ

Умът на Зевса и чукът на Хефеста.

ИÒ

Каква вина изкупваш чрез страдание?

ПРОМЕТЕЙ

Това, което казах, е достатъчно.

ИÒ

Кажи сега, кога за мене, бедната,

ще дойде край на моите страдания?

ПРОМЕТЕЙ

Не искай туй — за тебе ще е по-добре.

ИÒ

Защо ще криеш бъдните ми бедствия?

ПРОМЕТЕЙ

Не ми се свиди този дар, повярвай ми.

ИÒ

Но ти си в колебание. Защо така?

ПРОМЕТЕЙ

Не се решавам да сломя сърцето ти.

ИÒ

Не ме щади, това за мен е сладостно.

ПРОМЕТЕЙ

Ще кажа, щом желаеш ти. Изслушай ме.

ХОР

Почакай. Достави ни удоволствие —

за болестта, за участта й гибелна

да чуем да ни каже тя, с устата си.

След туй кажи какво я чака в бъдеще.

ПРОМЕТЕЙ

Ио, ти трябва да изпълниш тяхната

молба, че и сестри са те на татко ти.

Да плачеш и скърбиш над свои бедствия

там, дето биха слушали съчувствено,

със сълзи на очи, е утешително.

ИÒ

Та бих ли пренебрегнала молбата ви!

За всичко, за което ме запитахте,

ще чуете. Боли дори от думите

за божията буря, за порухата

на моя образ и на красотата ми.

Явяваха се в моите девически

покои нощем образи и с нежен глас

ми шепнеха: „Защо ти е моминството,

девойко преблажена? Та пред тебе е

велик жених! Запален от любовна страст

пламти за тебе Зевс, той жажда твоите

прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му,

дете, иди при Лерна, в избуялите

ливади, посред бащините пасища,

па разведри с любов очите Зевсови!“

И виждах всяка нощ такива призраци,

злочеста аз, додето се реших накрай

на татко да разкрия своите сънища.

Към Делфи и Додона той посланици

проводи, за да разбере какви дела

и думи са угодни на безсмъртните.

А връщаха се те и ни донасяха

загадъчни и тъмни предсказания.

Накрай Инах получи ясен отговор,

и в него бе изрично заповядано

да ме прогони от дома, от родната

земя, за да достигна чак накрай света.

Ако не искал, огнената мълния

на Зевса щяла да погуби целия

наш род. Повярва той в това пророчество

и ме прогони. Нито той желаеше

това, ни аз. А него принуждаваше

така да стори Зевсовата заповед.

И мигом измени се и разсъдъкът,

и външността ми, виждате — рогата съм.

Подгонена от алчен стършел, с бесен бяг

се спуснах към керхнейското течение

и извора на Лерна. А страхотният