Читать «Прикованият Прометей» онлайн - страница 5
Есхил
ПРОМЕТЕЙ
Завиждам ти, че си между невинните,
след като с мен споделя всички дързости.
Недей сега, не се грижи. Ти никога
не ще го преклониш. Че непреклонен е.
Виж сам да не напакостиш на себе си!
ОКЕАН
Съветваш мене по-добре, отколкото
сам себе си. Аз съдя не по думите,
а по делата. Тръгвам вече — моля те,
не ме задържай повече. Уверен съм,
ще го склоня, ще те спася от мъките.
ПРОМЕТЕЙ
Благодаря, навеки съм признателен.
На всичко си готов. Ала не се труди
за мене. Знай, напразен, безполезен е
трудът ти, ако си решил наистина
да се потрудиш. Стой си, в безопасност си.
Че ако страдам сам, не искам бедствия
да връхлетят главите и на другите.
О, да, защото ме разкъсват мъките
на брат ми Атлас, който сред просторите
на Запада поддържа с раменете си
стълбът между Небе и Твърд. Ужасен дял!
Скърбя и за Тифон, земероденият,
поселникът суров на киликийските
скали, Тифон, стоглавото чудовище,
разбит сега. Въстанал срещу всички там,
в небето, и забълвал смърт с устата си,
а с поглед стрелял страховити мълнии —
поискал да низвергне Зевс от трона му.
Но долетяло будното оръжие
на Зевс, гърмът, от който веят пламъци,
и той го поразил заради дръзките
слова. Ударен във сърцето, паднал той
безжизнен, изгорен от пламък мълниен.
И мъртвото му тяло днес е проснато
край теснините при морето. Смазано
е то под Етна, дето, на самия връх,
е седнал и кове нагорещеното
желязо Хефест. Но ще рукнат огнени
реки и ще разръфат с алчни челюсти
широките поля на плодородната
Сицилия. Тифон ще запламти от гняв
с горещите стрели на буря огнена,
макар свъглен от Зевсовата мълния.
Но ти не си неопитен, съветът ми
не ти е нужен. Сам спасявай себе си.
А аз ще нося дотогава мъките,
додето Зевс смири гнева в сърцето си.
ОКЕАН
Но, драги Прометее, не разбираш ли,
че блага реч лекува разгневения?
ПРОМЕТЕЙ
Когато укротиш сърцето овреме,
а не когато сдържаш ярост кипнала!
ОКЕАН
Ако съзираш нещо вредно в моята
готовност и решителност, кажи ми го.
ПРОМЕТЕЙ
Безсмислен труд и празно добродушие!
ОКЕАН
Аз искам тази болест. Често умният
желае да го смятат за лишен от ум.
ПРОМЕТЕЙ
О, този грях ще бъде смятан пак за мой!
ОКЕАН
Със тези думи ти ме гониш, ясно е.
ПРОМЕТЕЙ
За да не те намразят за съчувствие.
ОКЕАН
Кой, новият владетел на престола ли?
ПРОМЕТЕЙ
Да, гледай да не разгневиш сърцето му.
ОКЕАН
Урок за мен е твоето нещастие.
ПРОМЕТЕЙ
Иди си, бързай. Разсъждавай все така.
ОКЕАН
Готов съм, ще се вслушам във съвета ти.
Подпръхва вече със крила в просторите
четириногата ми птица. Радостна
ще свие тя коляно във обора си.
ПЪРВИ СТАЗИМ
ХОР
Над този твой гибелен дял
аз плача днес. Буен поток
сълзи струят моите очи —
и аз облях с влажен порой
прекрасен лик. Ето че сега
ужасно зло пратил е Зевс —
по свой закон действува той,
че с дръзка власт
отколешните богове заплашва.
Но прокънтя цяла земя
от жалбен вик. Вредом скърбят
за почитта, древната чест,
която ти, Атлас, Тифон
и всички вий имахте преди.
И днес навред в светия край
азийски, знай, плачат за теб —
за твоя дял,
за твоята многопечална участ.
Жителките на Колхида —
