Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 87

Джейсън Бартслър подскочи на стола.

— Откъде знаеш, че не е дошла с нея, Франк?

— Ами и двете казаха… — Гленмор замлъкна, сякаш внезапно обзет от съмнение.

— Продължавай — каза рязко Бартслър. — Хайде да изясним това. Откъде знаем, че не са дошли заедно и не са измислили тази история? Има ли нещо, което доказва, че не са били заедно, Франк?

Гленмор произнесе бавно, като човек, който обмисля:

— Доказателства няма… Ако искаме да бъдем съвсем точни.

— Държа да бъдем съвсем точни — заяви Бартслър.

— Спомням си, че чух звънеца. Помислих си, че Карл ще отвори. Беше доста късно и реших, че може някой да търси него.

— Ясно. Продължавай.

— След като изчаках около минута или минута и половина, отидох до вратата.

— Чу ли се второ позвъняване?

— Струва ми се, че да, но не съм сигурен. Спомням си, че почаках, но после започнах да се тревожа, че човекът може да си отиде. Знаех, че Карл е на горния етаж и бях сигурен, че ще слезе.

— Но той не слезе, така ли? — Не. Той беше… Всъщност Даяна каза, че тогава е бил…

— Разбирам — прекъсна го Бартслър. — Да се върнем към това, което се случи, когато ти отвори вратата.

— Така… Жената стоеше точно пред вратата и като че ли тя беше позвънила, а и Даяна беше там и точно зад Даяна — шофьорът на таксито…

— Само едно такси?

— Да.

— Това решава въпроса.

— Не, Джейсън, не бива да прибързваме. Дори не съм сигурен дали не чух шум от отдалечаваща се кола и, разбира се, жената би могла да дойде с трамвай. Имаше вид на жена, която би го направила.

— Тя ли ти каза, че е платила сметката на Даяна?

— Опитвам се да се сетя. Мисля, че Даяна каза: „Забравила съм си някъде чантата и трябваше да взема пари на заем от тази жена, за да си платя таксито.“ Аз я успокоих, че ще се погрижа да ги върна, и тя хукна нагоре по стълбите. По дяволите, Джейсън, мисля, че не са дошли заедно.

— Кое те кара да мислиш така?

— Начинът, по който стана всичко. Беше съвсем естествено… Не допускам, че са достатъчно добри артистки, за да ме накарат да повярвам… А освен това там беше и шофьорът на таксито. Той все още стоеше и прибираше парите в джоба си. Чу какво каза Даяна и не се изненада. Щеше да се изненада, ако бяха дошли с едно и също такси.

— Освен ако Даяна не е изиграла някой номер, че е неин ред да плати, и после уж открила, че чантата и я няма.

— Може, но все пак ми се струва, че не е било така. И още нещо, Джейсън. Ако тази жена е имала някакви други намерения, освен да продаде мината си, тя е истинска артистка. Нямаше нито едно движение нито една нейна дума, които да не отговарят на представата за жена на средна възраст, наследила или спечелила мина от щастливо капиталовложение или рисковани спекулации. По дяволите, тя реагираше съвсем естествено. Както винаги в такива случаи вярваше, че мината й ще бъде много доходна, и искаше да си осигури дял от печалбите.

— Тук съм съгласен с теб — призна Бартслър. — И на мен все това ми се върти в ума, откакто се заговорил. Цялото й държане беше толкова типично, че няма как да е престорено. Не е възможно да се държи по този начин, ако наистина няма мина за продаване. Вижте какво, Мейсън, възможно ли е вие да сте на погрешна следа?