Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 89

— Може би — предложи Мейсън, — тъй като става въпрос за вашата съпруга и вашия доведен син, най-добре е да се направи двойна проверка, за да не се стигне до недоразумение. Не бих искал сляпо да приема нещо, което може в действителност да не съществува, особено щом то засяга вашите отношения.

— Ние със съпругата ми сме женени отдавна — заяви Бартслър, — няма вече чувства, които да ме заслепяват, и съм наясно, че за нея това поначало е било чиста сделка. Искала е да разполага с пари. Искала е положение. Искала е влияние. И както обикновено става, когато някой се опитва да продаде нещо, което не е за продан, купувачът не получава какво желае.

— А вашият доведен син? — попита Мейсън.

— Моят доведен син — повтори Бартслър с известно огорчение. — Няма защо да си кривя душата за този лигльо. Направо плаче за един хубав ритник. Той е надуто, самомнително, лицемерно, егоистично, суетно магаре.

— Доста пълен портрет — забеляза Мейсън.

— Нямам време, иначе бих намерил какво още да добавя. Той е способен на всичко най-лошо. Преизпълнен е от идеята, че трябва да живее като велик актьор, и е готов да направи всичко, абсолютно всичко за това, само не и да работи. Карл е едно от многото нищожества, които искат да започнат направо от върха.

— А майка му? — заинтересува се Мейсън.

— Тя е много привързана към него. Мисли, че в него са събрани качествата на всички най-големи холивудски звезди.

— И е готова на всичко, за да задоволи амбициите му?

— Да.

— Предметът на разговора ни, разбира се, е много деликатен — вметна Мейсън.

— По дяволите, няма значение! — избухна Бартслър ядосано. — Когато казвам „всичко“, разбирам не по-зле от вас какво означава това. Тя би излъгала. Би откраднала. Сигурно би убила, за да…

— За кого говорите? — чу се студен, изискан глас от другия край на стаята.

Бартслър вдигна поглед, видя жена си, стана и заговори:

— Мила, сигурно си спомняш мистър Мейсън и мис Стрийт?

— Добър вечер — поздрави тя хладно и после се обърна към Бартслър: — За кого говореше, Джейсън?

Джейсън срещна погледа й.

— Дявол да го вземе, щом искаш да знаеш — за теб.

— Разбирам. И да не би случайно да искаше мистър Мейсън да ти бъде адвокат в бракоразводното дело?

— Е, хайде да не…

Тя се усмихна ледено.

— Ако беше направил това, щеше да бъде малко прибързано. Утре следобед аз подавам молба за развод.

В продължение на един-два кратки мига Бартслър помълча, сетне процеди през стиснати зъби:

— Хубаво, тъкмо ще се сложи край на всичко.

— О, не, съвсем не — отвърна тя мило. — Това е само първият изстрел. Както ще потвърди мистър Мейсън, въпросът за нашето имущество тепърва ще се решава.

— Ако мислиш, че ще измъкнеш някакви пари за себе си и за твоя нехранимайко…

— Стига, Джейсън — прекъсна го тя рязко. — Мене можеш да обиждаш, щом смяташ, че имаш право като съпруг. Но сина ми остави на мира. Него го издържам аз и той по никакъв начин не зависи от теб.

— Ти го издържаш! — изсумтя Бартслър. — Взимаш пари от мен и му ги даваш.

— И все пак парите, които му давам, са мои.

— И затова той има толкова проклето самодоволно, независимо поведение — кипна Бартслър. — Държи се така, като че нищо не ми дължи на този свят, дори и уважение.