Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 86

Мейсън наблюдаваше внимателно Бартслър и пушеше мълчаливо, лицето му беше като издялано от гранит.

— Вашата посетителка, мисис Дж. С. Кенард, живее на Лоблъцд Авеню три хиляди шестстотин деветдесет и едно — заяви той. — До деня, в който ви е потърсила, тя се е занимавала с една твърде интересна и дори необичайна дейност. Може би трябва да го наречем професия.

— Каква именно? — заинтересува се Бартслър. — И откъде знаете толкова много за нея?

— Организирала е детска градина. Това говори ли ви нещо?

— Така ли! — едва ли не извика Бартслър. — Искате да кажете, че е възможно да знае нещо за моя внук? Тя…

— Имаме всички основания да предполагаме, че вашият внук й е бил поверен — продължи Мейсън. — А след посещението си при вас тя е изчезнала. Та престанете да увъртате и…

Ръката на Бартслър се стрелна през масата, палецът му яростно натисна едно копче и някъде в съседната стая се раздаде звън.

— Точно така, ей сега ще разберем всичко — ядоса се той.

След миг Франк Гленмор подаде глава през вратата, видя посетителите и им се усмихна за поздрав.

— Добър вечер, мис Стрийт. Добър вечер, мистър Мейсън. Какво има, Джейсън?

— Влез, Франк, и седни — нареди му Бартслър. Нещо в тона му накара Гленмор да го погледне озадачено.

— Спомняш ли си мисис Кенард, която ни посети преди две-три вечери? — попита Джейсън без всякакъв увод.

— Да, една възпълна жена. Струва ми се, че накуцваше. Участъкът й се намира в района, който усилено се проучва напоследък…

— За какво ти каза, че иска да разговаря с мен? — продължи да пита Бартслър.

Гленмор повдигна вежди.

— Ами, естествено, за продажбата на мината си.

— И ти присъства, когато тя разговаря с мен?

— Да.

— През цялото време?

— Да.

— И за какво говори тя? Какво разисквахме?

— Ами, разбира се, мината й. Беше донесла проби, които ти показа, и документи за собственост, сведения за местонахождението и неща от този род. И…

— И ти присъства по време на целия разговор?

— Да.

— Кой я изпрати, когато си тръгваше?

— И двамата.

Бартслър се обърна към Мейсън:

— Нямаме достатъчно прислуга, та се оправяме сами както можем. Вярвам, че разбирате накъде бия?

Адвокатът кимна.

— Мога ли да попитам за какво е всичко това? — заинтересува се Гленмор с неприкрито любопитство.

— Мейсън смята, че мисис Кенард може би знае нещо за внука ми — обясни Бартслър.

— За… какво? — учуди се Гленмор.

— Внука ми — отвърна Бартслър, като наблюдаваше съдружника си с присвити очи. — Имам известно основание да вярвам, че няколко месеца след смъртта на сина ми жена му е родила дете. Това стана ясно в съда днес.

— Ах… Господи! Боже мой, Джейсън, никога не си ми казвал… Минали са почти три години! Внук!

— И този внук е бил скрит от мен.

— Скрит? Не можа ли да получиш съдебно нареждане?

— Всъщност вдовицата на Робърт винаги е отричала съществуването на дете. Едва днес, на свидетелското място, призна.

Гленмор остана безмълвен. По лицето му съвсем ясно личеше, че думите на Бартслър силно са го разтърсили.

— Хайде, Франк, да се върнем към…

— Момента, в който тя дойде — прекъсна го Гленмор. — Спомням си съвсем ясно, защото в началото си помислих, че Даяна е пристигнала с нея. Даяна ми обясни, че не е, но…