Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 85

— Здравейте, Мейсън. Добър вечер, мис Стрийт. Каква е причината за посещението ви?

— Идвам от името на Даяна Риджис — обясни Мейсън.

— Какво става с нея?

— Бихте могли да й помогнете.

— Как?

— Като помогнете да оттеглят обвинението срещу нея.

— Страхувам се, че няма да е възможно, Мейсън. Доказателствата изглеждат твърде сериозни. Има известни неща, които вие все още не знаете — научих ги поверително от обвинението, във връзка с въпросите, които ми бяха зададени. Нямам право да ги разкрия, но все пак ще ви кажа, че се опитвате да гребете срещу течението. Мисля, че няма да успеете, Мейсън.

Адвокатът предложи цигара на Дела Стрийт, после и на Бартслър, но той отказа и взе пура от табакерата си. На свой ред Мейсън не прие предложената му пура, поднесе огънчето на Дела и сам запали.

Поемайки дълбоко дим, адвокатът изпъна дългите си крака, кръстоса глезени и се усмихна на Бартслър.

— Приветлива, приятна, възпълна жена, която накуцва. Какво знаете за нея?

Очевидно Бартслър не беше очаквал такъв въпрос. Изненадан и озадачен, той се вторачи замислено в Мейсън.

— Нищо.

— Помислете.

— Не е необходимо. Не познавам такава жена.

— Да се опитам ли да опресня паметта ви, Бартслър? — настоя Мейсън.

— Няма да е зле.

— Да се върнем към преживяното от Даяна Риджис с доведения ви син. Прибирайки се през въпросната вечер с такси, Даяна е срещнала някаква ваша посетителка, чието име обаче е забравила…

— А, почакайте за момент — прекъсна го Бартслър. Спомням си. Онази жена, която искаше да ме види за някаква безумна сделка с мини.

Мейсън се намръщи. Гласът на Бартслър звучеше като че ли точно в момента си е припомнил този случай. Ако този човек се преструваше, то го правеше съвършено.

— Е — попита Бартслър, — накъде биете? Какво общо има тя с това?

— Може би много нещо, Бартслър. Хайде сега ми кажете точно за какво искаше да говори с вас.

— За някаква мина.

— Измислете нещо по-добро.

Руменината, която заля лицето на Бартслър, както и гневът в очите му бяха съвсем неподправени.

— Не ми харесват нито тонът ви, нито подходът ви, Мейсън. Обяснявам ви съвсем точно причината за нейното посещение.

— Твърде необичаен час за жена, която иска да разговаря относно продажбата на някаква мина, нали?

— Точно така си помислих и аз — съгласи се Бартслър. — Не можах да разбера защо Франк Гленмор я пусна да влезе. Разбира се, обяснението й беше твърде правдоподобно — работела през деня и можела да излиза само вечер, пък н не възнамерявала да продава мината, но после разбрала, че понякога купувам такива мини и какво ли не още. Но кажете ми, Мейсън, защо смятате, че тя има някакво особено значение? Дали защото е видяла Даяна Риджис да слиза от таксито ние дала пари на заем, за да плати на шофьора? Разбира се, това е безспорен факт, но не мога да разбера каква връзка има с делото. Заемът е бил върнат.

— Спомняте ли си името й? — попита Мейсън нехайно.

— Да, казваше се Кенард и притежаваше по-скоро неразработен участък, отколкото мина. С други думи, имаше изгледи за добро находище, непроверени обаче на практика, а мен такива сделки съвсем не ме интересуват.