Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 88
Ърл Стенли Гарднър
— Възможно е — призна Мейсън, — но фактите, които имаме, ме карат да вярвам, че вашият внук е поверен на грижите й.
Лицето на Бартслър неочаквано се промени.
— Слушайте, Мейсън, не може ли да е точно обратното? Не може ли да е дошла да ми продаде мината си и после, докато е била тук или след като си е тръгнала… Не, невъзможно е… Или пък е взела детето след това — или дори детето е било при нея, без тя да знае кое е, и по-късно е свързала имената? Мисълта ми е, че може да сме на правилна следа, но да гоним не когото трябва. Разбираш ли ме, Франк?
— Да. И аз си мислех същото, но се въздържах… Бартслър се обади нетърпеливо:
— Казвай всичко, което ти мине през ума. Никой друг не е от значение за мен в момент като този.
— Не искам да си пъхам носа, това е всичко.
— Това е толкова важно за мен, че всичко останало не ме интересува. Говори, нека другите да вървят по дяволите.
— Според мен — започна Гленмор — жената трябва да е научила за внука ти след или поне по време и а посещението си тук.
— Кого е видяла мисис Кенард, преди да разговаря с мистър Бартслър? — запита Мейсън.
— Никого. Тя телефонира, представи се и съобщи, че притежава мина, която иска да продаде. Имала проби, показващи наличието на много висококачествена руда, и поради предстоящата разработка на мината се налагало да говори с нас вечерта. Помоли, ако е удобно, да я приемем.
— И после? — попита Мейсън.
— Предложих й да намине някой ден през седмицата. Съвсем не очаквах, че ще дойде същата вечер, и толкова късно. Смятах, че под вечер разбира рано привечер.
— И с никой друг не се е срещала? — Чакайте да помисля… Поканих я да влезе и разговарях с нея. После отидох при Джейсън да известя, че го чакат, и да му обясня, общо взето, предложението й. Попитах дали ще я приеме.
Точно така — потвърди Бартслър. — Описа ми накратко предложението й и аз ти казах, че сигурно няма да ме заинтересува, но след като жената е дошла ще поговоря няколко минути с нея.
— А през това време — спомни си Гленмор — тя беше в приемната и има вероятност… Но не виждам какво значение би имало това.
— Каква вероятност? — запита Бартслър.
— Възможно е мисис Бартслър или Карл Фреч да са минали през стаята. Но разбира се, те не биха могли да разменят повече от една-две думи.
В продължение на няколко секунди беше тихо, след това Бартслър каза многозначително на Гленмор:
— Моля те, Франк, провери това.
Гленмор изглеждаше смутен.
— Малко трудно ще е сега.
— Е, опитай.
— И ще ми бъде неудобно. Смятам, че лесно можеш да ме разбереш.
— Е, щом имаш такова чувство… Кажи на Карл да дойде веднага и помоли мисис Бартслър също да бъде така любезна. Обясни й, че е много важно.
Гленмор кимна и излезе от стаята. Бартслър задъвка пурата си.
— По дяволите, Мейсън — размишляваше той, — не е възможно и все пак трябва да е станало така.