Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 88

— Възможно е — призна Мейсън, — но фактите, които имаме, ме карат да вярвам, че вашият внук е поверен на грижите й.

Лицето на Бартслър неочаквано се промени.

— Слушайте, Мейсън, не може ли да е точно обратното? Не може ли да е дошла да ми продаде мината си и после, докато е била тук или след като си е тръгнала… Не, невъзможно е… Или пък е взела детето след това — или дори детето е било при нея, без тя да знае кое е, и по-късно е свързала имената? Мисълта ми е, че може да сме на правилна следа, но да гоним не когото трябва. Разбираш ли ме, Франк?

— Да. И аз си мислех същото, но се въздържах… Бартслър се обади нетърпеливо:

— Казвай всичко, което ти мине през ума. Никой друг не е от значение за мен в момент като този.

— Не искам да си пъхам носа, това е всичко.

— Това е толкова важно за мен, че всичко останало не ме интересува. Говори, нека другите да вървят по дяволите.

— Според мен — започна Гленмор — жената трябва да е научила за внука ти след или поне по време и а посещението си тук.

— Кого е видяла мисис Кенард, преди да разговаря с мистър Бартслър? — запита Мейсън.

— Никого. Тя телефонира, представи се и съобщи, че притежава мина, която иска да продаде. Имала проби, показващи наличието на много висококачествена руда, и поради предстоящата разработка на мината се налагало да говори с нас вечерта. Помоли, ако е удобно, да я приемем.

— И после? — попита Мейсън.

— Предложих й да намине някой ден през седмицата. Съвсем не очаквах, че ще дойде същата вечер, и толкова късно. Смятах, че под вечер разбира рано привечер.

— И с никой друг не се е срещала? — Чакайте да помисля… Поканих я да влезе и разговарях с нея. После отидох при Джейсън да известя, че го чакат, и да му обясня, общо взето, предложението й. Попитах дали ще я приеме.

Точно така — потвърди Бартслър. — Описа ми накратко предложението й и аз ти казах, че сигурно няма да ме заинтересува, но след като жената е дошла ще поговоря няколко минути с нея.

— А през това време — спомни си Гленмор — тя беше в приемната и има вероятност… Но не виждам какво значение би имало това.

— Каква вероятност? — запита Бартслър.

— Възможно е мисис Бартслър или Карл Фреч да са минали през стаята. Но разбира се, те не биха могли да разменят повече от една-две думи.

В продължение на няколко секунди беше тихо, след това Бартслър каза многозначително на Гленмор:

— Моля те, Франк, провери това.

Гленмор изглеждаше смутен.

— Малко трудно ще е сега.

— Е, опитай.

— И ще ми бъде неудобно. Смятам, че лесно можеш да ме разбереш.

— Е, щом имаш такова чувство… Кажи на Карл да дойде веднага и помоли мисис Бартслър също да бъде така любезна. Обясни й, че е много важно.

Гленмор кимна и излезе от стаята. Бартслър задъвка пурата си.

— По дяволите, Мейсън — размишляваше той, — не е възможно и все пак трябва да е станало така.