Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 84

— След какво? — заинтересува се Мейсън.

— А, нищо. Просто след известно време. Адвокатът се засмя.

— Искаше да кажеш след вечеря, Пол, и почти се издаде. Добре, какво разбрахте за дърводелеца?

— Казва се Търстън. Живял е под наем у мисис Кенард и после си намерил работа в монтажен завод и се преместил по-близо до него.

— Научихте ли адреса му?

— Не, но няма да е трудно, освен ако и той не се крие.

— Добре, Пол, свърши тази работа, и то бързо — нареди Мейсън. — Искам да откриеш този Търстън и да вземеш от него сегашния адрес на мисис Кенард. Няма да е лесно. Ще трябва бързо да се ориентираш в обстановката и да измислиш някаква приемлива история, за да получиш сведенията. Веднага щом имаш резултат, свържи се с мен и не оставяй Търстън нито за миг да се размисли и да предупреди мисис Кенард. Сигурно ще се наложи доста да се поизпотиш.

— А ти къде ще бъдеш? — попита Дрейк.

— При Джейсън Бартслър или в кантората си. Първо позвъни в кантората. Ако не съм там, обади се в дома на Джейсън Бартслър и кажи, че се налага да говориш с мен. Обясни, че си ми клиент и че трябва веднага да ми дадеш важни данни за документите, които ти изготвям.

— Добре — кимна Дрейк, — а сега най-важното. За кога ще искаш всичко това?

Мейсън хвърли поглед към Дела Стрийт и намигна.

— Спокойно, Пол, не е толкова бързо.

— Какво? — възкликна Дрейк с недоверие.

— Гледай само да го свършиш преди вечеря.

18

Мейсън позвъни в дома на Джейсън Бартслър и Карл Фреч му отвори.

— Добър вечер — поздрави адвокатът. Карл Фреч отвърна любезно и изискано:

— Добър вечер. Мистър Бартслър очаква ли в ???

— Би трябвало — натърти адвокатът.

Карл Фреч си придаде вид на надменна незаинтересованост, на безкрайно отегчение от житейското ежедневие, който съответстваше на обичайната му поза, като особено внимателно се стараеше да подчертае безразличието си към важността на настоящите посетители.

— Влезте, моля — покани ги младежът учтиво, но без ентусиазъм. — Ако обичате, седнете за няколко минути — добави той и изчезна към другата част на къщата.

Дела Стрийт вдигна ръце, сви пръсти и оголи зъби.

— Как искам да разкъсам това животно! — изръмжа тя.

Мейсън се ухили.

— Непоносимо, ужасно животно! Да можех да го видя смачкан, принуден да свали маската си…

Вратата се отвори.

— Мистър Бартслър ще се радва да ви види — съобщи Карл с такъв тон, сякаш бе извършил някаква голяма услуга. — Обясних му, че сигурно става въпрос за нещо много важно.

— Колко мило от ваша страна! — рече Дела Стрийт със сарказъм.

Карл Фреч повдигна вежди бавно и превзето.

— Моля — провлачи той с тон, който можеше да се изтълкува и като светска превземка, и като преднамерено оскърбление.

Мейсън и Дела Стрийт минаха по познатия път и влязоха във всекидневната, която Джейсън Бартслър използваше за кабинет.

— Добър вечер — кимна Мейсън.