Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 83

— Май си прав — отбеляза Дела. — Точно на детска градина прилича.

Мейсън натисна звънеца.

— Градим голяма теория върху съвсем дребен факт, но имам чувството, че не грешим.

От вътрешността на къщата прозвуча далечен и приглушен звън. Мейсън натисна отново звънеца, след това заедно с Дела заобиколиха и отидоха в задния двор. В слабата светлина, която проникваше тук от уличната лампа, се откроиха люлки, пясък за игра, дървена къщичка и макет на платноходка, дълга около девет метра, с малка каюта и ниска мачта.

— Ти наистина беше прав! — възкликна Дела. Мейсън наблюдаваше намръщено задния двор.

— Забелязваш ли нещо необичайно, Дела?

— Само това, че бих искала да бъда дете и да ме пуснат да се полюлея на воля.

— Доста майсторска дърводелска работа е хвърлена тук, нали?

— Аха.

— Една такава поръчка сигурно би излязла доста скъпо.

— Явно, че е правено по поръчка.

— Само че не по установените цени, а като услуга — имало е майстор наемател или близък приятел.

Дела кимна.

— Тази лодка — отбеляза тя — е определено нещо ново. Не съм виждала другаде такова нещо. Обзалагам се, че на децата им е много приятно да се катерят по нея и да си играят на пирати. Гледай — светлина от фарове пред къщата. Трябва да е Пол Дрейк.

Мейсън и Дела Стрийт заобиколиха, излязоха пред къщата и видяха Пол Дрейк и Анита Дорсет да слизат от колата.

— Пол — прошепна Мейсън, — в задния двор е пълно с развлечения за деца — голяма дървена лодка, почти като истинска, люлки и какво ли не. Прозорците на една съседска къща светят. Отидете там с мис Дорсет и вижте какво можете да научите. Дали мисис Кенард е организирала детска градина и изведнъж я е зарязала, изобщо завържете разговор. Кажете, че Анита Дорсет иска да се занимава с нещо подобно и се интересува от дърводелеца, работил при мисис Кенард. Опитайте се да разберете колкото можете повече за него.

— Защо, Пери?

— Възможно е той да знае къде е мисис Кенард — предположи Мейсън.

— Заслужава си да се опита — съгласи се Дрейк. — Предполагам, че няма да вечеряме, докато не я открием. Хайде, Анита, да вървим.

Мейсън и Дела Стрийт се загледаха след тях и видяха как входната врата на съседната къща се отвори и в блесналия златист кръг се изправи един мъж. Разговорът не се чуваше, но се чу как мъжът се обърна и извика жена си, която се присъедини към групата. Тихият разговор продължи дълго, после Анита Дорсет извади бележник от чантата си и записа нещо.

Вратата се затвори. Дрейк и Анита се върнаха при адвоката и секретарката му.

— Е? — нетърпеливо подкани Мейсън.

— Детската градина е съществувала до двайсет и шести миналия месец. След това жената изчезнала като дим.

— Без обяснения? — учуди се Мейсън.

— Позвънила по телефона на съседката си и я помолила да каже на всички клиенти, че детската градина се затваря, защото притежателната й е била в контакт с болни от шарка и е под карантина, да им обясни, че не го е обявила официално, за да не затрудни приемането на децата в други детски градини. Това се сторило ужасно подозрително на съседката и макар че направила каквото я помолили, любопитството да разбере повече и нуждата да поклюкарства не й дават мира. Мисля, че можем да се върнем там и да чуем много неща, след като… Ами по-късно, след…