Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 81
Ърл Стенли Гарднър
— Господи, шефе, направо треперя от вълнение! Сякаш иглички ме бодат по цялото тяло. Виж го ти Джейсън Бартслър каква подмолна игра е захванал! Божичко, ако…
Нерегистрираният телефон иззвъня властно и призивно. Мейсън вдигна слушалката и чу Пол Дрейк:
— Слушай, Пери, недей да смяташ, че винаги ще става толкова бързо. Обикновено би ми отнело час, но просто ми проработи късметът и попаднах на…
— Остави сега тези работи — прекъсна го Мейсън. — Кое е лицето?
— Мисис Дж. С. Кенард. Живее на Лоблънд Авеню номер три хиляди шестстотин деветдесет и едно. И още нещо открих, Пери. Недалеч от мястото, където Милдред е паркирала колата на Даяна, има малък детски магазин. Преди няколко дни една руса жена с малко момченце е купила дрешки оттам. Трябвало да й ги преправят по мярка за другия ден, но закъснели, и когато жената дошла да ги вземе, наложило се да почака. Този път момчето не било с нея. Не им показах снимката на Милдред, защото се страхувах, че могат да разпознаят убитата жена и да се свържат с полицията, но всичко чудесно съвпада по време, положително е била Милдред.
— Добра работа свърши — похвали го Мейсън. — А какво пише в обявата, която мисис Кенард е дала във вестниците?
— Господи, Пери, не знам. Бързах да свърша. Успях да намеря човек, който да я издири чрез касата, и не си направих труда да проверя съдържанието. Дай ми още двайсет-трийсет минути и мога…
— Няма смисъл — прекъсна го Мейсън. — Така или иначе, знам какво пише в нея. Грабвай си шапката и палтото, Пол.
— Точно отивах да вечерям — запротестира Дрейк. — Цял ден работя, не съм обядвал…
— Ако си напълниш джоба с шоколадчета от чекмеджето на бюрото си, няма да имаш нужда от вечеря поне за известно време — посъветва го Мейсън. — Има ли в кантората ти някой детектив, на когото можеш да се довериш?
— Тук е едно момиче, което точно пише доклад върху друг случай — отвърна Дрейк. — Само тя е…
— Руса ли е или кестенява?
— Руса. Виждал си я — Анита Дорсет.
— Добре, извикай я да дойде с нас — нареди Мейсън. — Може да ни потрябва, а може и да не ни потрябва. Ще се срещнем при асансьора, Пол. — Ей, Пери, смили се. Умирам от глад. Аз… — Точно след десет секунди — отказа да слуша Мейсън и затвори телефона. — Записа ли адреса? — обърна се той към Дела Стрийт.
— Да, Лоблънд Авеню три хиляди шестстотин деветдесет и едно.
— Добре, да вървим.
Мейсън грабна пардесюто си от дрешника, помогна Дела да се облече, прекоси кантората с големи крачки и отвори вратата. Задържа я да мине Дела, после я пусна да се затвори сама. Когато секретът изщрака, те вече вървяха по коридора към асансьора. Адвокатът извика асансьора, а в коридора се появи Пол Дрейк с висока, стройна руса жена, която изглеждаше на възраст между двайсет и пет и трийсет и две години.
— Познавате ли се с Анита Дорсет? — представи я Дрейк.
Мейсън повдигна шапката си. Дела кимна и се усмихна.
Червената лампичка на асансьора проблесна и тежката врата се отдръпна плавно. Докато влизаше в асансьора, Дрейк каза нерешително: