Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 63

Ърл Стенли Гарднър

— Разговаряхте ли с обвиняемата за пистолета, който беше представен като веществено доказателство номер четири от страна на обвинението?

— Лично аз не — отговори Траг. — Разпитът е бил проведен от друг полицай — сержант Холкъм.

— А, да — спомни си Дръм. — Ще призова сержант Холкъм малко по-късно. Мисля, че засега това е всичко, лейтенант Траг. Защитата иска ли да продължи разпита?

Мейсън кимна, изправи се и започна:

— Лейтенант Траг, в момента, в който пристигнахте на местопрестъплението, валеше дъжд, нали?

— Да, сър.

— Силно ли валеше?

— Да, сър.

— И трупът беше открит в плитката падинка в задния двор?

— Да, сър.

— Падинка, в която се беше събрала доста вода?

— Да, сър, имаше вода.

— Вода, която се беше стекла от по-високите части наоколо?

— Не знам колко от водата се беше събрала по този начин. Мисля, че земята беше попила по-голямата част от дъжда — каза Траг предпазливо. — Но дъждовната вода би се стекла там от по-високите части.

— Сигурен ли сте в това?

— Да, сър.

— Обръщам вниманието ви върху снимката — веществено доказателство на обвинението номер седем, и ви питам дали дъждовната вода не се събира в голямата цистерна, която е била поставена и очевидно поддържана с цел…

— Мисля, че тук сте прав — прекъсна го Траг. — Струва ми се, че водата от покрива се изливаше в тази цистерна.

— В момента, когато дойдохте на местопрестъплението, водата изливаше ли се в цистерната?

— Мисля, че да, сър.

— И в долната част на цистерната има кран?

— Мисля, че да.

— Тогава по-голямата част от събралата се в падинката вода трябва да идва предимно от тази цистерна?

— Не съм казал такова нещо — заяви Траг.

— Сега ви питам — това факт ли е, или не?

— Мисля, че не.

— Защо не, лейтенанте?

— Струва ми се, че кранът на цистерната не беше отворен. Бих искал да погледна още веднъж снимката, моля.

Мейсън му я даде.

— Направи ми впечатление, че я гледахте с лупа — отбеляза Траг с усмивка.

Мейсън се наведе и подаде на Траг джобната си лупа. Той разгледа снимката внимателно.

— Както се вижда, господин съдия, от крана не изтича вода.

— Снимката — заяви Мейсън — говори сама за себе си. Питам ви какво си спомняте, лейтенанте? Кранът отворен ли беше или затворен?

— Мисля, че беше затворен.

— Това е всичко. Нямам повече въпроси. — Мейсън се върна на адвокатската маса, без да издаде с нищо, че му е бил нанесен съкрушителен удар.

— Извикайте Хелън Честър Бартслър — нареди Дръм.

Хелън Бартслър излезе напред, вдигна ръка, облечена в ръкавица, закле се и застана на свидетелското място.

— Вие живеете на булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет, нали?

— Да.

— Откога?

— От около година.

— Работили ли сте някъде през това време, мисис Бартслър?

— Имам малка птицеферма, която е доста доходна.

— Не сте ли работили извън фермата?

— Не.