Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 61
Ърл Стенли Гарднър
— Не мога да ти кажа веднага — отвърна Дрейк, — но ще разбера. Ще изпратя хора да проучат и да съставят карта на квартала, като отбележат всяка сграда и опишат предназначението и обитателите й.
Мейсън кимна.
— Ще хапна нещо и се връщам в съда. Между другото, Пол, кой събира боклука от онези апартаменти?
— Не знам. Защо? — засмя се Дрейк. — Мислиш, че можеш да накараш боклукчията да влезе и да вземе твоя дневник?
— Човек никога не знае — отвърна Мейсън нехайно. — Мога да стана боклукчия и…
— Избий си го от главата — предупреди го Дрейк. — Човекът на Холкъм ще те познае както и да се маскираш. А ако те пипнат с онзи…
— Ще видим, ще видим. Може пък да се получи. Моля те, Пол, разбери кой събира боклука и ми съобщи след края на следобедното заседание.
— Добре — обеща Дрейк сухо, — но запомни съвета ми. Не си играй с Холкъм, той е опасен. Знае, че търсиш нещо, което е в апартамента. Той също го търси. При него няма празно и е безжалостен. Та приятелю, ако знаеш къде е този дневник, по-добре го забрави.
Мейсън гледаше зареяно в простора.
— Намери боклукчията — повтори той. — и незабавно прати човек да го следи. Може скоро да ми потрябва.
14
Съдията Уинтърс влезе в залата точно в два часа, изгледа над очилата си адвокатската маса и каза:
— Защитникът и прокурорът присъстват, обвиняемата също. Моля, господа, продължавайте. Струва ми се, че лейтенант Траг от отдел „Убийства“ даваше показания. Ако обичате, лейтенанте, да продължим.
Траг отново застана на свидетелското място. Клод Дръм прочисти гърлото си и извади един дебел кафяв плик.
— Лейтенанте — започна той, — ще ви покажа някои снимки, направени във ваше присъствие, макар и не лично от вас. Ще ви помоля да ги разгледате една по една и да кажете дали на тях вярно са отразени мястото на престъплението и местоположението на трупа, така както сте ги видели, когато са ви извикали в къщата на булевард Сан Фелипе.
Лейтенант Траг прехвърли снимките, като бегло погледна всяка една от тях.
— Да, всичка е отразено вярно — потвърди той.
Дръм взе снимките.
— Ще представим тези снимки последователно като отделни веществени доказателства. Първата гледа към пътя и показва трупа с лице към земята. Втората…
— Момент — прекъсна го Мейсън. — Искам да ги видя една по една и ако се наложи, да разпитам свидетеля по всяка от тях, преди да бъдат приети като доказателство.
Дръм се изненада.
— Нима поставяте под съмнение точността на тези снимки?
— Не знам, не съм ги видял.
— Предполагам, че обвинението има доказателства за автентичността им? — намеси се съдията Уинтърс.
— Разбира се — отвърна Дръм. — Ако е необходимо, ще я докажем поне с петима свидетели. Аз и без това се канех да призова като свидетел фотографа, направил снимките, но не исках лейтенант Траг отново да се оттегли от свидетелското място и да прекъсва показанията си. Обаче, ако е необходимо…
— Нямах намерение да поставям под съмнение автентичността на снимките — каза Мейсън, — но ми се струва, че имам право да задам някои въпроси относно изобразеното на снимките, с цел да проверя паметта на лейтенанта.