Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 64

— Познавате ли починалата Милдред Данвил?

— Да.

— Откога я познавате?

— От около три-четири години.

— Тя била ли е някога при вас на работа?

— Да.

— Кога?

— В началото на хиляда деветстотин четирийсет и втора.

— За колко време?

— За два-три месеца — когато родих и непосредствено след това.

— После срещахте ли се?

— Да. Останахме приятелки.

— Видяхте ли я през нощта на двайсет и шести?

— Не, сър.

— А на сутринта на двайсет и седми?

— Видях трупа.

— Кога се срещнахте за последен път преди двайсет и седми?

— Не си спомням точно. Два-три дни преди това.

— Разговаряхте ли с нея по телефона?

— Да.

— Имаше ли нещо необикновено, свързано с този разговор?

— Да.

— Какво? — попита Дръм.

Съдията Уинтърс се размърда неспокойно и погледна към Мейсън.

— Имате ли някакви възражения относно компетенцията или обосноваността на въпроса?

— Не, господин съдия.

— Тогава отговорете на въпроса.

Мисис Бартслър вирна брадичката си.

— Милдред Данвил — отвърна тя с тих, ясен глас — отвлече сина ми. Аз се опитах да си го взема обратно.

Съдията Уинтърс подскочи като ужилен и изгледа смръщено свидетелката.

— Казахте, че починалата е отвлякла сина ви, така ли?

— Да.

В напрегнатата тишина моливите на репортерите заскърцаха отчетливо.

— Кога беше извършено отвличането? — попита Дръм.

— Синът ми — обясни свидетелката — беше поверен на грижите на Ела Броктън, която живее на Олив Крест Драйв номер две хиляди триста и дванадесет. Докато работеше при мен, Милдред много се привърза към детето. Оттогава е идвала няколко пъти да го види и два дни преди смъртта си — на двайсет и четвърти — убедила мисис Броктън да не…

— Вие бяхте ли там? — прекъсна я Дръм.

— Не, сър.

— Следователно случилото се ви е станало известно впоследствие от думите на мисис Броктън?

— Да.

— Тогава няма да навлизаме в това. Ще го установим чрез други показания.

— От страна на защитата няма възражения — обади се Мейсън.

— Но тя не е очевидец, а съди по чужди думи — отсече Дръм.

— Разбира се! — съгласи се съдията Уинтърс. — Но щом този факт може да бъде установен чрез други доказателства и защитата не възразява да го приемем сега…

— Не съм търсил този отговор — каза Дръм рязко. — Но ако така се разбира въпроса ми, по-добре да го оттегля. Предпочитам да установя фактите по установения ред.

— Добре — постанови съдията Уинтърс.

— Разговаряхте ли по телефона с починалата за сина ви?

— Да.

— Кога?

— Имахме два-три разговора след отвличането.

— И какво каза тя? Предайте същността накратко.

— Бих искал показанията да бъдат по-подробни — намеси се Мейсън.

— Добре. Какво каза тя при първото си обаждане?

— Каза, че е взела сина ми при себе си и е склонна да преговаряме относно опеката му.

— Опеката на вашия син?

— Да.

Съдията Уинтърс се наведе напред, намръщи се и изгледа свидетелката изпитателно.

— Предложила ви е да преговаряте относно опеката на вашия син?

— Да.

— Какво право има тя да повдига този въпрос?

— Беше много привързана към момчето. Искаше да ме принуди да се съглася да й го давам от време на време.

— И вие съгласихте ли се?

— Не.

— Какво направихте?

— Казах й, че ако не върне момчето при мисис Броктън, ще бъде арестувана за отвличане.