Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 39

— А ти не си длъжна да му отговаряш — предупреди я Хелън Бартслър.

Те влязоха в хола и седнаха. Мейсън се държеше съвсем свободно — отвори табакерата си, предложи цигари на останалите, разположи се на стола и се обърна към мисис Броктън:

— Предполагам, че не възразявате. Виждам, че има пепелници наоколо.

— Моля, пушете.

— Какво знаете за малкия Робърт Бартслър? — заразпитва адвокатът.

Ела Броктън хвърли бърз поглед към мисис Бартслър.

— Тя се грижеше за него — намеси се Хелън Бартслър. — До момента, в който Милдред го отвлече.

— Вижте какво, мисис Бартслър, мисля, че ще е по-добре да не отговаряте на въпросите вие. В края на краищата аз се опитвам да разпитам мисис Броктън.

— Нямате никакво право да ми нареждате какво да правя и какво да не правя.

— Как е била убита Милдред Данвил? — заинтересува се Ела Броктън.

— Някой я е застрелял в тила.

Черните очи на възрастната жена проблеснаха.

— Сама си е виновна.

— Ела? — възкликна Хелън Бартслър.

— Така е — настоя жената със същия упорит, безизразен глас.

Изведнъж Хелън Бартслър реши:

— Мисля, че е по-добре н двете да си мълчим, Ела.

— Откога не сте виждали детето? — обърна се Мейсън към Ела Броктън.

— Откакто Милдред Данвил го отведе. — Този път в гласа на жената прозвуча горчивина. — Предупредих мисис Бартслър какво може да се случи. Стана ми ясно веднага щом видях израза на лицето й онзи ден, когато дойде да вземе детето.

— Достатъчно, Ела — отсече Хелън Бартслър.

Мейсън се облегна назад и запуши мълчаливо.

Хелън Бартслър впи в него студения си проницателен поглед. Под бялорусите й, почти невидими вежди очите й се взираха, без да мигнат.

— Добре — заяви Мейсън. — Мога да получа тези сведения от другаде. Хайде, Дела, да тръгваме.

Двамата бяха на половината път към изхода, когато Хелън Бартслър се обади:

— Как разбрахте за Робърт?

— Изглежда, този въпрос много ви тревожи — засмя се Мейсън.

— Честно казано — да.

— Мисля, че ще е най-добре да се посъветвате с адвокат.

— Вече го направих! — Очите й светнаха тържествуващо. — Знам правата си.

— Като вдовица на Робърт Бартслър?

— Да, и като вдовица на човек, който е изчезнал по време на военни действия. Ако искате да знаете, мистър Мейсън, с Джейсън Бартслър успяхме да постигнем пълна спогодба по въпроса.

— В брой ли?

— Не съм казала такова нещо.

— Спогодбата подписана ли е?

— Ще бъде веднага щом… По-добре да ви оставя сам да разберете това, като сте толкова умен.

— Благодаря, така и ще направя. Хайде, Дела, да вървим.

Хелън Бартслър последва Мейсън и Дела Стрийт до вратата.

— Не зададохте никакви въпроси за подробностите около убийството — отбеляза Мейсън с усмивка. Пропуснахте ли?

— Какво искате да кажете?

— Ами кога и къде е бил Намерен трупът и тъй нататък. Хората понякога задават такива въпроси, ако бъде намерен труп близо до дома им.

— Вас не бих попитала!

— Забелязах това. Лека нощ. Вратата се затръшна с негодувание.

Мейсън помогна на Дела Стрийт да се качи в колата, зави обратно и се спусна стремглаво по стръмния склон, за да спечели време. После спря пред една денонощна закусвалня и поръча на секретарката си: