Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 38

Тримата се отправиха под студения дъжд към малката едноетажна къща. Хелън Бартслър позвъни и почти веднага вратата се отвори от шейсетгодишна жена, висока, с приведени рамена, широка уста с тънки устни и разтревожени черни очи.

— Ела — заговори Хелън Бартслър, — това е мистър Пери Мейсън, адвокат… Не успях да разбера името на лицето, което е с вас, мистър Мейсън.

— Дела Стрийт, секретарката ми.

— Искат нещо да те питат, Ела — обясни Хелън Бартслър.

— Мене? Да ме питат? — повтори жената с уморен, равен тон, който с нищо не издаваше душевното й състояние.

— Да. Във връзка с…

— Момент — прекъсна я Мейсън. — Бих предпочел аз да задавам въпросите, мисис Бартслър, без да уточнявам какво ме интересува, преди да съм чул отговорите.

Хелън Бартслър се поколеба и се съгласи неохотно:

— Добре, щом настоявате.

— Влезте — покани ги Ела Броктън със същия равен, безизразен глас.

Влязоха в една стая, където пламъкът на газта гореше над изкуствените пънове и хвърляше весели отблясъци.

— Съблечете се. Ще закача палтата ви в антрето. Седнете — покани ги мисис Броктън.

— Дай да ти помогна, Ела — предложи Хелън Бартслър, взимайки шлифера на Дела Стрийт.

— Всички ще помогнем — намеси се Мейсън. — И моля ви, мисис Бартслър, не забравяйте, че държа да разпитам мисис Броктън, преди да е узнала каквото и Да било за случая.

— Вие не сте от полицията — възнегодува Хелън Бартслър. — Струва ми се, че мога да кажа на мисис Броктън каквото пожелая. Щом е извършено убийство, тя има право…

— Убийство! — възкликна жената и замръзна с ръка върху дръжката на вратата към антрето.

— Милдред Данвил — заяви Хелън Бартслър предизвикателно.

— Така й се пада! — откликна жената.

— Изглежда, сметнахте за необходимо да съобщите това на мисис Броктън — отбеляза Мейсън. — Предполагам, че имате причина.

— Не виждам защо изобщо трябва да се съобразявам с вас, мистър Мейсън.

— Чудесно! — отвърна адвокатът. — Сега всичко е ясно. Вие сте на едната, страна, а аз съм на другата.

— Точно така! — сопна се Хелън Бартслър. — Виж какво, Ела, този човек няма никакво право да ти задава въпроси и ти не си длъжна да му отговаряш.

— Абсолютно вярно — съгласи се Мейсън, — И нещо повече, трябва да ви предупредя и двете, че моите интереси може да са в разрез с интересите на мисис Бартслър и че тя присъства на този разговор по свое желание. Предлагам й да си отиде и да си намери адвокат, който да я представлява в случай, че тя има намерение да води борба.

— За какво да водя борба? — попита Хелън Бартслър.

— Укривали сте от хората дете, нали?

— Просто държах в неведение Джейсън Бартслър, че има внук — отвърна тя. — Не знам как е разбрал.

— А защо?

— Защото беше безкрайно жесток, злобен и непочтен. Не искам детето ми да бъде изложено на такова влияние. Запознах се с настоящата мисис Бартслър и сина й Карл — това са хора на място. А Джейсън ме смяташе за по-долна от прахта под краката му, за проститутка, която се интересува само от парите му. Както и да е, сега сметките ни са уредени… Май се разприказвах повече, отколкото трябва.

— Да, във ваш интерес е да мълчите — каза Мейсън. — Ще попитам мисис Броктън някои неща.