Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 41

— Тук ли ще го прочетем? — попита Дела Стрийт.

— Не. По-добре да тръгваме. Полицията може да се появи всеки момент.

Мейсън запали мотора, измина няколко преки, светна лампичката в колата и постави писмото така, че да могат двамата с Дела да го прочетат.

Мила Даяна,

Много е трудно да ти обясня какво се случи Един: полицай не хвана, че съм паркирала колата за по-дълго от позволеното време и нямам книжка. Казах му, че съм се отбила до магазина за около час да напазарувам и съм забравила чантата си вкъщи. Той заяви, че ще ме придружи да си я взема. Какъв ужас! Налагаше се да продължа играта докрай. Качихме се горе, отворих вратата и що да видя — ти си спиш, миличка, по бельо в спалнята, а чантата ти лежи на масата. Грабнах я и преди полицаят да те е забелязал, измъкнах шофьорската ти книжка и го накарах да зяпне от учудване. Използвах момента, докато той я разглеждаше, да затворя вратата на спалнята. Бях ужасно закъсняла за една работа и бързах да тръгна, а не можех да оставя чантата пред очите на полицая, та се принудих да я влача със себе си през цялото време. След около час я отворих отново — миличка, ти сигурно си обрала банки!

Ще ти я върна веднага щом мога. Опитах се да ти се обадя, но те нямаше. Пиша ти набързо, докато чакам — чакам като обезумяла развръзката на най-важното нещо в живота ми. Ще ти се обадя пак по-късно. Мила, ако нещо се случи с мен, искам да вземеш всички мои вещи и непременно да погледнеш в кутията от бисквити на най-горната полица в килера. Там съм описала живота си, а и част от твоя — периода, за който предпочиташ хората да не знаят. Ще донеса чантата довечера. Междувременно ще ти звъня всеки път, когато съм близо до телефон. С обич и благодарност,

твоя

Милдред Данвил

Мейсън прочете писмото, намръщи се и го завъртя в ръката си.

— От другата страна има надраскан някакъв номер — три хиляди деветстотин шейсет и две игрек зет.

— Какво ли означава? — зачуди се Дела.

— Не знам. Сега нямаме време за разсъждения.

— Искаш да кажеш, че си решил да отидеш за дневника?

— Точно така.

— Полицията ще…

— Дори цялата полиция в града да се събере, пак няма да се откажа. Чакай тук и ако аз…

Дела Стрийт отвори вратата.

— Не ставай глупав! Мислиш ли, че ще те оставя Да отидеш там без мен?

— Ти нищо не можеш да направиш, Дела, и…

— Само си губиш времето — отбеляза Дела и изскочи навън в дъжда. — Да вървим.

Те тръгнаха бързо по мокрия тротоар и спряха до една от паркираните в малката уличка коли. Мейсън се приближи до шофьора.

— Здравейте, мистър Мейсън — прошепна детективът на Дрейк.

— Полицията още ли не е дошла? — осведоми се Мейсън предпазливо.

— Не е.

— Нищо не разбирам. Ние отиваме в апартамента. Ако някой се появи, натисни клаксона. Два пъти, ако е неизвестно лице, три пъти, ако е полицията. В такъв случай запали колата и тръгни веднага щом дадеш сигнала, ясно?

— Ясно.

— Ще отскочим съвсем за кратко. Мисля, че ще успеем. Няма да се бавим повече от пет минути.

— Добре. Ние ще наблюдаваме.

Мейсън и Дела Стрийт прекосиха улицата. Ключът на Даяна леко отключи входната врата.