Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 37

— Да нямате разправии вкъщи? — засмя се адвокатът.

— Какво искате да кажете? — настръхна тя.

— Някой нарочно е повредил колата ви. Палецът на разпределителя е свален. Докато не го подмените, няма да можете да тръгнете, освен ако не ви теглят.

Лицето на жената се разкриви в гримаса на раздразнение.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — предложи Мейсън.

— Имате ли въже за теглене?

— Да, но ще ви бъде доста трудно по нанадолнището при тези хлъзгави пътища. Трябва да умеете да карате зад друга кола. Теглили ли са ви друг път?

— — Не.

— Мога да ви закарам където искате, но първо трябва да задам някой друг въпрос на хората тук. Кой беше номерът, Дела?

— Две хиляди триста и дванайсет — отвърна тя.

— Ще взема фенерчето да проверя — заяви Мейсън. — Трябва да е някоя от тези къщи.

— Точно пред нея сте — рече жената.

— А, така ли?

— Ако не е тайна, кого искате да разпитате в тази къща?

По лицето на Мейсън се изписа учудване.

— Случайно излизам оттам — продължи жената.

— Нима! Позволете ми да ви се представя. Казвам се Мейсън. Адвокат съм и…

— Да не сте Пери Мейсън?

— Същият.

— О!

— Разследвам един случай по поръчение на мой клиент. Разбрах, че мога да открия следа, и то много важна, на този адрес.

Младата жена явно се развълнува.

— Бихте ли ми казали… за какво се отнася случаят?

— Защо не — отвърна той. — Разследвам изчезването на едно дете. Едно…

— Мистър Мейсън, как открихте този адрес?

— Това е нещо, което нямам право да кажа.

— Да не сте ангажиран от… от един човек, чието първо име е Джейсън?

— Изглежда, че знаете нещо по въпроса — усмихна се адвокатът.

— Права ли съм? — настоя тя.

— Е, откровено казано — призна Мейсън, — има вероятност мистър Джейсън Бартслър да ме ангажира за проучването на някои факти във връзка със сина му и евентуално с внука му, но засега още не го е направил. В момента съм зает с разследването на определена хипотеза относно едно убийство.

— Убийство?

— Да.

— Но, мистър Мейсън, аз… Кой е убит?

— Една млада жена на име Милдред Данвил.

Настъпи кратка тишина, после жената в колата заяви:

— Аз съм Хелън Честър Бартслър. Бях омъжена за Робърт Бартслър.

— Аха! — възкликна Мейсън.

— Предполагам, че сте тук, за да разпитате Ела Броктън?

Тя успя да зададе въпроса си с подкупващ тон, сякаш не разпитваше, а приканваше събеседника си да сподели с нея тайна. Мейсън остана безмълвен.

— Мисля, че няма да имате голяма полза от разговор с Ела точно сега, мистър Мейсън. Тя е разтревожена… Пък и не знае нищо… Мистър Мейсън, сигурен ли сте, че Милдред Данвил е убита?

— Полицията мисли така.

— Къде?

— На булевард Сан Фелипе. Май номерът беше шест хиляди седемстотин и петдесет.

— Боже господи, мистър Мейсън, та там живея аз.

— Наистина ли? — учуди се Мейсън и добави след миг: — Сигурно бихте искали да присъствате, когато разпитвам Ела Броктън.

Хелън Бартслър се измъкна от колата, стъпи на тротоара и затръшна вратата.

— Щом настоявате за разпит в този час, разбира се, че искам да присъствам.

— Хайде, Дела — каза Мейсън.