Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 40

— Дела, обади се по телефона в отдел „Убийства“. Поздрави лейтенант Траг от мен и му кажи, че Хелън Бартслър, която живее в къщата на булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет, може да бъде намерена на Олив Крест Драйв две хиляди триста и дванайсет, но ще трябва да побързат.

— Нещо друго? — попита Дела.

— Ами — поде Мейсън шеговито — можеш да му предадеш моите почитания и да го попиташ, дали възнамерява да ни поставя нови клопки.

8

Колата на адвоката спря пред жилището на секретарката му. Мейсън я притисна към себе си и нежно й пожела:

— Лека нощ.

Тя затвори очи и подаде устни. След няколко секунди Мейсън я пусна, излезе от колата, заобиколи и отвори вратата откъм нейната страна.

— Уморена ли си? — попита той.

— Малко.

— Поспи по до късно сутринта. Между другото — добави той с пресилена небрежност — нали спомена, че си взела ключовете на Даяна. Я по-добре ми ги дай.

Дела Стрийт затършува из чантата си и извади ключовете от апартамента, както и малкия ключ от пощенската кутия, който беше прикачен към тях.

— Хайде, влизай в колата — рече тя. — И изобщо не си въобразявай, че с този изкуствен небрежен тон си ме заблудил. Ако възнамеряваш да ходиш там, идвам и аз.

— Студено е, вали, а и…

— Нито ми е студено, нито ще ми стане нещо от малко дъжд. Изсуших се и се загрях като препечена филийка. Хайде. Няма начин да ме разубедиш.

Мейсън се поколеба.

— Знаеш, че не разполагаме с много време — напомни му Дела Стрийт. — Полицаите не са чак толкова тъпи.

Мейсън се върна в колата, включи мотора и фаровете и потегли.

— Какво ще стане — запита Дела, — ако полицаите ни хванат в апартамента?

— Няма да ни хванат, защото няма да влезем. Правил съм всякакви щуротии, но чак толкова луд не съм.

— Тогава защо отиваме?

— Заради пощенската кутия. Спомняш ли си, че Хелън Бартслър се е завъртяла край нея? Надали е ходила до апартамента на Милдред само за да позвъни и да си отиде. Просто не ми се вярва.

— А, сега разбирам. Помислих, че искаш да се качиш горе.

Мейсън зави и паркира точно пред сградата Палм Виста. Отвори вратата и изскочи в студения дъжд, който продължаваше да се лее.

— Шефе, в дъното на уличката е паркирана кола — забеляза Дела Стрийт.

— Това е човекът на Пол Дрейк.

— Да, вярно. Бях забравила, че си оставил хора да наблюдават.

Мейсън запали клечка кибрит и я задържа между шепите си, така че детективът на Дрейк да види лицето му и да го познае.

— Не ми се ще да си губят времето и да ни следят, Дела — обясни той. — Стой тук и не мърдай, ей сега се връщам. Само ще погледна в пощенската кутия.

Мейсън изтича по стълбите, пъхна ключа в ключалката, отвори металната вратичка и извади плик, на който с молив беше надраскано името и адреса на Даяна. Мушна писмото в джоба си, затвори вратичката и се върна обратно.

— Явно е написано набързо. — Мейсън извади плика от джоба си, повъртя го в ръцете си, разгледа го на светлината на таблото и се зае внимателно да го разпечатва с помощта на молив. — Не е добре залепен. Ще се отвори и без да се разкъса.