Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 36

Телефонът иззвъня. Мейсън направо сграбчи слушалката.

— Да, да. Ало, какво става?

Нощната телефонистка от агенцията на Дрейк заговори отривисто и компетентно:

— Първият детектив се обади, мистър Мейсън. Следял е една кола. Лицето, което шофирало, отишло до вратата на апартамента и се опитало да влезе, а също надникнало и в пощенската кутия.

— Кой е номерът на колата?

— Проверихме го вече. Регистриран е на името на Хелън Ч. Бартслър, булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет.

— Кой е бил зад волана? — попита Мейсън.

— Една доста елегантна руса дама.

— Къде е тя сега? Изпуснал ли я е? Той…

— Не, проследил я е до Олив Крест Драйв две хиляди триста и дванайсет. Жената паркирала пред едноетажна къща и влязла вътре. Колата си стои на улицата. Наблизо нямало телефон, затуй детективът взел палеца на разпределителя, за да не може жената да запали и да изчезне, и изтичал да се обади и да ни докладва. Пита какво да прави.

— Кажи му, че за днес си е свършил работата, си отива вкъщи и да не мисли повече за това.

— Какво да прави с палеца на разпределителя?

— Да го хвърли в реката! — Мейсън затвори телефона и се обърна към Дела Стрийт: — Сложи си шапката. Тръгваме.

Те се спуснаха стремглаво към вратата на кантората, изгасиха лампите, изтичаха по коридора, нетърпеливо изчакаха асансьора, слязоха мълчаливо и се вмъкнаха в колата на Мейсън.

Студеният дъжд продължаваше да се лее непрекъснато и монотонно, поради което сухата топла струя, излъчвана от отоплението, беше още по-приятна. Гумите свистяха по безлюдните улици.

С широк завой Мейсън пое по Олив Крест Драйв и включи на втора скорост, тъй като пътят залъкатуши по стръмния склон на един хълм, преди да навлезе в равна живописна местност. Светлините на града проблеснаха за миг в подножието, сетне гледката изчезна зад редица от къщи, покрай които Мейсън профуча, устремен към търсения адрес.

Пред номер 2312 беше паркирана кола и някаква жена седеше в нея. Мейсън се приближи и я огледа доколкото можа при оскъдното осветление на таблото.

После спря колата до нейната и се зае да наблюдава напразните й опити да запали мотора.

— Неприятности ли имате? — попита той. Тя го стрелна с подозрение, но като видя Дела Стрийт до него, кимна й се усмихна. Мейсън паркира колата си отпред, излезе, заобиколи и застана до нейната врата.

— Повредено ли е нещо?

— Не знам. Просто не ще да запали.

— Да имате случайно фенерче?

— Нямам.

— Няма значение, аз имам.

Той се върна до колата си и извади фенерчето.

— Хайде да вдигнем капака и да погледнем… Ще прекъсна една от тези жици и ще я приближа до свещта. Сега натиснете педала и включете — да видим дали дава искра.

— Повредата е в електрическата система — заяви Мейсън след малко. — Не се получава искра. Може би е попаднала вода в разпределителя.

Мейсън свали капачката на разпределителя, сетне я постави обратно на мястото й и се обърна отново към младата жена, която го посрещна с настойчив въпрос в очите.