Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 35

Мейсън тъкмо приключи да диктува, а бързите пръсти на Дела Стрийт зачаткаха по клавиатурата с все по-изумителна скорост края на последното изречение, когато телефонът иззвъня. Адвокатът вдигна слушалката. Беше нощната телефонистка на Дрейк.

— Има новости около апартамента. Детектива, изпратен пръв там, вече го нямало, когато другите двама пристигнали. Сигурно е надушил нещо.

Мейсън възкликна развълнуван:

— Това е чудесно! Съобщете ми веднага щом се обади.

Адвокатът затвори телефона, извади цигара от табакерата, запали я и се обърна към секретарката си.

— Изглежда, че сме попаднали на следа, Дела.

— Каква?

— Единия от детективите, изпратен на Палм Виста, го няма — първия, който отишъл там. Нямало го, когато другите двама пристигнали.

— Полицията там ли е?

— Още не. Сигурно са заети с разпита на Даяна. Дела Стрийт раздели оригинала и копията на молбата на спретнати купчинки, покри пишещата машина и я остави на мястото й на секретарското бюро.

— Какво ли може да е станало? — замисли се тя.

— Всичко е възможно — може да е бил някой приятел, който се опитва да се свърже с нея. Или пък някой, който търси Милдред Данвил, а може и да е нещо наистина важно.

— Например?

— Например Хелън Бартслър. Очите на Дела Стрийт светнаха.

— Мислиш ли, че е възможно?

— Не знам — отвърна Мейсън. — Дотук късметът все не беше на наша страна. Може пък сега да се обърне в наша полза.

— Нищо не ни пречи поне да се надяваме.

— Права си.

— Шефе, да предположим, че обвинят Даяна Риджис в убийство, ще я защитаваш ли?

— При нормални обстоятелства бих изчакал да видя доказателствата, но тъй като тя е убедена, че съм я измъкнал от апартамента ти, когато Траг почука — нямам избор. Не бих искал това да се разчуе — нито пред полицията, нито пред някой друг адвокат.

— Чудя се само каква е ролята на Милдред Данвил в тази история — промълви Дела.

Мейсън започна да разсъждава на глас:

— Даяна разказва на Милдред за насиненото око и Милдред силно се развълнува. Навярно не я е разтревожило това, че Карл е виновникът, а по-скоро фактът, че е бил в стаята на Даяна.

— Звучи логично — подкрепи го Дела.

— Да продължим по-нататък — предложи Мейсън. Защо влизането на Карл в стаята на Даяна е разтревожило така Милдред.

— Не виждам никаква причина.

— Откъде Карл е взел ключа, Дела?

— От чантата на Даяна.

— И какво друго е имало в тази чанта?

— Ами… не знам.

— Нещо, заради което Милдред е изпаднала в паника, когато е разбрала, че Карл Фреч е бъркал в чантата.

Зениците на Дела Стрийт се разшириха.

— Разбира се! — възкликна тя. — Знам какво е!

— Да чуем.

— Мястото, където държат детето — извика Дела. — Това трябва да е било. Имало е нещо в чантата…

— Почакай — прекъсна я Мейсън. — Ако е имало нещо в чантата на Даяна, от което се разбира къде е детето, как се е озовало там?

Дела Стрийт забърза възбудено:

— Нали Милдред Данвил е взела чантата на заем? Не си ли спомняш? Тя я е взела…

— Не тогава — възрази Мейсън. — Услужила си е само с шофьорската книжка на Даяна и ключовете от колата. Всъщност чантата не е била у нея до момента, в който Даяна се е върнала от дома на Бартслър — поне доколкото знаем. Разбира се, може да я е взимала и преди, но това не ни е известно.