Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 84

Кнапвурст се покачи на фотьойла и трябваше да се наведе през облегалката, за да се чукне с мен. Мари Лагут развяваше панделките на своята шапчица, а Зебалт, изправен на стола, повтаряше като ехо: „За здравето на доктор Фриц!“ Пенливи вълнички пълзяха от препълнените чаши, стичаха се по масата и после по пода.

За миг се възцари тишина. Моментът, в който всички отпиха. После се чу един-единствен удар. Чашите, които едновременно стовариха върху плота.

— Браво! — поздрави присъстващите Шпервер.

А след това се обърна към мен:

— Фриц, ние вече пихме за здравето на графа и госпожица Одил! Ще трябва и ти също да последваш нашия пример!

Нямаше как да откажа. Наложи се на няколко пъти да изпразвам бокала под изпитателния поглед на притихналата зала. Сетне, не знам как, и аз самият добих сериозен вид, предметите край мен изведнъж ми се сториха прекалено осветени и бляскави, лицата на веселяците сякаш се доближиха до моето, загледаха ме някак си втренчено. Бяха лица на млади и стари, красиви и грозновати, но всички до едно бяха добри, благородни, нежни, приветливи, изпълнени със симпатия.

До мен Шпервер продължаваше да си тананика и да се смее. След няколко минути обаче, като че озарен от внезапна идея, той най-неочаквано постави ръка върху гърбицата на джуджето.

— Тишина! — провикна се. — Сега Кнапвурст, нашият славен архивар, ще говори! Виждате ли го този гръбльо? — и той потупа гърбушкото. — Това същество тук е ехото от древността, мъдростта и миналото на Нидек!

Залата отново гръмна в ръкопляскания и викове. Дребничкият Кнапвурст бе далеч от мисълта да се обижда от думите на Гедеон. Той просто загледа внимателно бракониера.

— Шпервер, ти си един от онези ловджии, чиито истории толкова много съм разправял. Да, със същите засукани мустаци си, ще каже човек, че живееш само заради тях… Имаш точна, поразяваща ръка, орлов поглед, нищо не може току-така да ти се изплъзне. Като ловджиите от преданията и ти имаш добро сърце. Така че кажи — ако този прозорец сега се отвори и от студения мрак навън в тази зала се промъкне чужда, непозната ръка и се протегне към теб, какво ще направиш, питам те аз?

Шпервер дори не се замисли.

— Ще я стисна и ще кажа на другия: „Странниче, идвай и сядай при нас! Виното и храната ни са прекрасни, както в славните времена на Хуго. А девойките ни са още по-прекрасни!“

Моят пастрок промени темата на разговора.

— Не е ли така, Кнапвурст? Погледни и ми кажи, питам те сега пък аз!

И Шпервер посочи насядалите младежи и девойки, които се превиваха от смях край масата.

Така беше — девойките на Нидек наистина бяха красиви. Някои поруменяха от срамежливост, други поаленяха от радост и непонятно, но присъщо за възрастта им притеснение, трети надигнаха бавно дълги ресници и аз се изумих как досега не бях забелязал тези напъпили рози с дълбоки лазурени погледи, както и всички останали цветя, нацъфтели в замъка и селцето.