Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 86

При тези думи Шпервер стана, припряно издърпа от ъгъла една факла, поиска ключовете за библиотеката от Кнапвурст, който го загледа смаяно.

После бракониерът ми направи знак да го последвам.

С широки крачки бързо пресякохме дългия, потънал в мрачна влага и ледена тишина коридор, подминахме оръжейната и скоро залата с архивите се появи в дъното.

Дотук не достигаха никаква шумотевица и глъч. Сякаш се бяхме озовали в запустял, изоставен замък, чиито единствени обитатели бяха призраци и зли духове.

Извърнах глава, зашарих с очи. Опитвах се да събера мислите си, но виждах единствено кошмарни видения, които се оказаха всъщност собствените ни сенки, проточили се до безкрая; виждах ги как се катерят по стените, как се превиват, а по ъглите се чупят и извиват настрани в плетеницата от вити коридорчета.

Почувствах се зле, в стомаха ми отново запъпли необяснимият ужас, сякаш прокобна, гибелна злина за кой ли път натегна във въздуха. Изплаших се, спомените отново нахлуха у мен.

Шпервер сне резето, отключи и рязко отвори тежката дъбова врата. Пребледнял до неузнаваемост, с разчорлени коси и високо вдигнат факел, той прекрачи прага. Изглеждаше необичайно възбуден. Влязъл в залата, не се поколеба и отиде право в дъното, спря до портрета на Едвиге, чиято прилика с младата графиня толкова ме бе поразила по време на първото ни посещение в библиотеката. С треперещ, ала тържествен глас Гедеон ми заяви:

— Ето я, Фриц! Това е тази, за която се разказва в преданието, което току-що чу. Това е тази, която трябваше да се завърне такава, каквато е, за да прощава човешките грехове и да утешава!… А тя вече се е завърнала!… В момента е долу, в покоите на стария граф!… Любящото чадо утешава и опрощава! Погледни я хубаво, Фриц! Тези прекрасни линии и извивки на лицето?… Ще я познаеш ли?… Това е тя — младата графиня Одил дьо Нидек!…

Вперих невярващ поглед в него.

Ала Гедеон вече се бе извъртял на пети към портрета на втората жена на Хуго.

— Колкото до тази жена — продължи, — тя е Хулдине Вълчицата. В протежение на хиляда години се мъчи да се отърве от проклятието и рида за покаяние из клисурите и деретата на Шварцвалд, стенанията й се носеха над равнини и долини, над реки и пенливи, игриви потоци… Тя е виновницата за смъртта на горкичкия мой Ливерле… Ала греховете са вече изкупени! Отсега нататък графовете на Нидек най-сетне ще могат спокойно да спят, защото справедливостта възтържествува, добрият семеен ангел-пазител се завърна и отново е приет у дома!

Информация за текста

Erckmann-Chatrian

Hugues-le-loup, 1859

Източник: Преводачът

Публикация:

Превод: Любомир Найденов

Консултанти: Камелия Митева, Ани Колешева

Редактор: Янчо Чолаков

ИК „ОФИР“ — 2000, Бургас

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5516]

Последна редакция: 2008-03-19 13:12:13

1

Гедеон (Иероваал) (библ.) — син на Иоас, един от съдиите Израилеви. Той спасил Израил от мадиамците, които заедно с амаликитците опустошавали страната. Гедеон е и патрон на Ордена на Златното руно. (бел. прев.)