Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 81

Това е, което старият верен прислужник споделил с барона. Така доблестният иконом сметнал, че е изпълнил своя дълг, и с чиста съвест предал Богу дух.

Барон дьо Блудерик естествено пожелал на всяка цена да провери дали споделеното на четири очи е истина. Невероятният разказ му се струвал плод на заболяло старческо въображение. Той веднага проследил тайно баронесата, най-напред до Баден. Тук вече зловещата истина започнала да излиза наяве. Без да се бави в града, известен още на римляните като балнеолечебен курорт, баронесата побързала да се отправи към близките предпланини на Шварцвалд. Синът я последвал, така да се каже, по петите. Сега разбрах, че следите, които Зебалт наскоро беше открил, се оказаха негови.

Повече не сметнах за нужно да премълчавам и му разказах за кобното влияние, което появяването на майка му оказваше на графа и по-сцециално на здравето му. Разказах му и за болестта, като не спестих нито една подробност от разигралата се драма, чийто свидетел бях станал.

И двамата бяхме поразени от явното преплитане и съвпадение на прекалено много събития и факти. Каква бе тази толкова мистериозна връзка, която двамата, без да се познават, имаха един с друг? Откъде старицата познаваше така добре замъка, тайните му изходи и входове, подземните тунели, как успяваше да се оправи безпогрешно в лабиринта от коридори и да стигне до Вълчата кула, без никога преди това да е идвала в Нидек? Откъде се беше сдобила за риуталната церемония с тези одежди — от някакво скрито обиталище, известно само на нея, или от другаде?…

В крайна сметка двамата с барона стигнахме до единодушното мнение, че всичко в нерадостното ни съществуване на тази земя е тайнствено, както тайнство е и самото то и тъкмо това го правеше толкова непредвидимо. Единствено Бог, ако пожелаеше, можеше да открехне дверите на тази мистерия, може би най-малката в сравнение с останалите земни мистерии, но дали тогава ние, смъртните, нямаше да се превърнем в негови първи съдници?

Нощта бе започнала да изсветлява. Някъде много отдалеч, от дълбините на гората, приглушени, сякаш излизащи като зъл дух от гърлото на отпушена бутилка, до нас долетяха зловещите крясъци на кукумявка и оповестиха оттеглянето на мрака. Из дефилето се разнесе изцвилване и с първите светлинки на утрото ние видяхме към нас да се приближава шейна, направлявана от адютанта на барон дьо Цимер-Блудерик. В шейната имаше приготвена сламена постеля и завивки. Положихме там баронесата.