Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 80

Еркман-Шатриан

— Не се докосвайте до майка ми! — изкрещя диво баронът. — Забранявам ви!

— Господине… — въздъхнах. — Аз съм лекар! Дългът ме зове!

Баронът онемя, изражението на лицето му се измени. Няколко мига ме гледа мълчаливо. После се изправи.

— Простете ми! — отвърна глухо. — Простете ми, докторе!

Беше съвсем пребледнял, устните му едва се помръдваха.

А след това, като че изплувал от някакъв дълбок, тежък кошмар, той ме запита:

— Какво ще кажете, господине? Има ли някакъв шанс…

— Свършено е, бароне… Тя е мъртва!

Той нищо не промълви. Отпусна се тежко на един широк камък, опря лице в длани и загледа пред себе си, без да вижда. Бе съкрушен.

Приседнах край огъня. Пламъците игриво се катереха по свода на пещерата, хвърляха меденочервени отблясъци върху вкочаненото вече лице на старицата.

Седяхме така около час, неподвижни и безмълвни. После баронът изведнъж вдигна глава.

— Господине… — започна той. — Не можете да си представите колко съм объркан и озадачен… Тази жена… Моята майка… Двадесет и шест години живот на тази земя, в които си мислех, че я познавам добре, а ето че сега най-ненадейно някакъв нов, непознат свят, изпълнен с кошмарни видения, мистерии и ужас се разкрива пред очите ми!… Възможно ли е това? Здравият ми разум не смее да го приеме!… Вие сте лекар!… Досега сблъсквали ли сте се с нещо тъй страховито?

Поклатих глава. Какво можех да му отговоря, като и аз самият все още тънех в догадки.

— Господине… — опитах се да го утеша. — Знам само, че граф Нидек е засегнат от болест, чиито странни симптоми твърде много наподобяват тези на вашата майка. Трудно ми е все още да определя какво точно е заболяването. Затова Ви моля, ако имате достатъчно доверие в мен, то разкажете ми подробности от живота на майка ви, споделете с мен някои факти, събития, на които най-вероятно сте били свидетел, за да се опитам и аз да ви обясня онова, което ми е известно. Защото има и друго — уверен съм, че една такава размяна на информация би била изключително полезна за мен като лекар, може би тя ще ми предложи начини и средства, с които да спася моя болен, граф Нидек…

— Разбира се, докторе! На драго сърце ще Ви разкажа…

И той без колебание ми разправи историята на баронеса дьо Блудерик.

Така разбрах, че баронеса дьо Блудерик била пряк потомък на един от най-големите и знатни родове в Саксония. Всяка есен тя ходела на пътешествия до Италия, придружавана от възрастен прислужник, който единствен от всички нейни слуги бил спечелил напълно доверието и благоразположението й. Един ден икономът легнал на смъртен одър. Предусетил своя сетен час и явно терзан от някакви угризения, той пожелал да види сина на своята господарка. Барон дьо Цимер-Блудерик веднага се отзовал. Така той научил горчивата истина, а именно, че пътуванията на неговата майка до Италия били просто повод и оправдание. Баронесата всъщност се отдавала на твърде мистериозни екскурзии в Шварцвалд, чиято цел дори и верният слуга не знаел. Досещал се смътно, че били свързани с нещо ужасно, непонятно, трудно приемливо за здравия човешки разум, тъй като баронесата посещавала места, които местните познавали като прокълнати и известни с нощните си сборища на вещици. Оттам господарката му се прибирала в замъка крайно изтощена, ни жива, ни умряла, сякаш действително била станала подвластна на силна, зла магия и й били необходими дълги седмици почивка и здрава храна, за да се оправи напълно след няколкото ужасни дни, прекарани в планината.