Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 78

Баронът пребледня още повече, гласът му стана по-рязък, дори груб.

— Нямам никакви сметки за уреждане с вас! — отсече той сухо.

— Предупреждавам ви да внимавате, бароне! — продължи Шпервер. — Дошъл съм с мир, търся разбиране. Действам от името на граф Йери-Ханс дьо Нидек, тоест имам пълното право да действам така, а вие отвръщате на доброто ми със зло!

— За какво ваше право ми говорите толкова? — с язвителна усмивка отвърна баронът. — Не ми споменавайте за права, иначе ще се видя принуден да ви изтъкна и моето!

— Какво чакате тогава? — извика ловецът, чийто нос бе започнал да почервенява от гняв. — Кажете! Направете ни съпричастни! Готов съм да ви изслушам. Ако не, ще влезем сами в пещерата и ще сторим, каквото сметнем за необходимо!

— Не-е-е! — кисело се усмихна баронът. — Нищо няма да ви кажа и никъде няма да ви пусна да влизате да вършите каквото и да било…

— Това вече е въпрос на мнение! Колкото до останалото, ще видим…

И Шпервер направи поредните няколко крачки към пещерата.

После баронът най-неочаквано изтегли изпод шубата дългия си ловен нож. Когато видях това, поисках да се втурна, да застана между двамата съперници и да ги разтърва. За злощастие Ливерле се оказа по-бърз — със силен скок се отскубна от каишката, а мен просна на земята. За миг си помислих, че с барона е свършено. Ала веднага след това див, неописуем рев се разнесе от дъното на пещерата и докато се надигах, аз забелязах вещицата или онова, което тя наподобяваше — получовек, полуживотно. Цялата настръхнала, тя бе застанала пред огъня. Пламъците сякаш ближеха дрипите й, главата й, странно издължена, се мяташе напред-назад, остатъци от коси се развяваха над раменете, които с причудлив пукот също се издължаваха. Съществото бе надигнало дълги, костеливи ръце към небето и изгрялата пълна луна. В ледената тишина на зимната нощ от гърлото му се разнасяше раздиращият, зловещ вой на вълка, прегладнял, мъчещ се да изреве своята болка.

Никога през живота си не бях виждал нещо толкова ужасяващо. Вперил невярващи очи, раззинал уста, Шпервер бе онемял, замръзнал на мястото си като вкаменен. Кучето също за няколко мига възпря своя устрем при внезапната поява на вещицата. Ала веднага след това се сниши, преви гръбнак и мигом се изстреля към привидението с лай, който ме накара да потреперя. Пред входа на пещерата имаше праг, на осем или десет стъпки над земята, и това всъщност спаси Черната Чума, защото попречи на Ливерле да впие зъби в гърлото й от първия път. Иначе животното щеше мигновено да я повали. Още чувам как, разлюлени от бързите му скокове, покритите със скреж гъсталаци хъхреха, още виждам как баронът се хвърли да препречи пътя му и да запази с тяло вещицата, в съзнанието ми още кънти неистовият му вик:

— Мамо!…

След което видях как за последен път едрото животно отскочи, като стрела литна напред… и Шпервер, по-бърз от мълния — да се прицелва. Изстрелът порази Ливерле във въздуха, стовари го в краката на обезумелия от ужас барон.