Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 73

Бени с бърз жест свали баретата от енотова кожа, която покриваше главата на механика, и показа на вожда и на останалите черепа, скалпиран жестоко и със следи от незараснали рани.

— Виждаш ли? — попита той.

— Истина е — отговори Изгорен гръб — Този човек е скалпиран, въпреки че Голямата майка на белите забранява на червенокожите воини да осакатяват по този начин нейните поданици. Червеният облак не е удържал своите обещани и е постъпил лошо.

— Аху! — извикаха в хор старците и по този начин се съгласиха с думите на вожда.

— Възмутен от този факт, аз взех под закрилата си моите бели братя и започнах отчаяна борба, за да ги спася, подпомогнат от другаря си, който присъствува тук. Трябваше обаче да бягам, след като загубих повече от двеста животни, поверени ми от един богат животновъд от Едмънтън.

— А Шарената опашка защо те преследваше?…

— Закле се да ме скалпира, защото бе мой пленник за двадесет и четири часа.

— Разбирам — отговори вождът.

— Вярваш ли сега, че съм приятел на Черните крака?

— Не, дори и преди не вярвахме, защото знаем колко много тези индианци мразят белите хора.

— Ще ни освободиш ли тогава?

— Да, но… а Шарената опашка?

— Изгони го от своя лагер.

— Ще се върне в племето си и ще каже на Червения облак, че сме лоши съюзници, а ти знаещ, че Големите кореми са доста по-силни от нас.

— Това ли те притеснява? Вожде, между мен и Шарената опашка съществува дълбока омраза, която може да бъде заличена само със смъртта на един от двамата.

— Бени, какво искате да правите? — попита Фалконе.

— Оставете ме да се изкажа господине Ако не се отървем от този мошеник, някой от нас ще загуби скалпа си.

— Искате да предизвикате Шарената опашка?

— Да, господин Фалконе.

— А ако ви убие?…

— O!… Не се страхувайте!… Аз ще унищожа този негодник.

— А аз съм готов да отмъстя за Бени, ако се наложи — каза Бек.

— Аз също — намеси се и Армандо.

— Надявам се, че няма да стане нужда, приятели. Разчитам на безпогрешната си карабина. — И като се обърна към вожда, каубоят продължи: — Ще кажеш на Шарената опашка, че го предизвиквам на двубой в открито поле с пушка или с нож.

— Ти си смел — отговори вождът, — а аз обичам смелите хора Да ти ще се биеш с воина на Червения облак и каквото и да се случи, ние, въпреки че сме съюзници на Големите кореми, няма да се намесим. Казах!…

Индианецът стана и излезе, последван от старейшините, които изглеждаха удовлетворени от това разрешение, обещаващо прекрасно зрелище, много ценено от тези диви воини.

— Бени — каза механикът, когато останаха сами, — наистина ли искате да заложите живота си срещу този на Шарената опашка?

— Това е единственият начин да се отървем от него. Знайте, че Големите кореми са съюзници с много племена и ние бихме могли рано или късно да бъдем нападнати неочаквано и скалпирани. Плоските глави никога не са били врагове на белите; но подобно нещо не може да се каже и за другите племена, през чиито ловни полета ще трябва да преминем.