Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 72

— Братя мои, белите мъже изпушиха с нас лулата на мира, но Изгорен гръб бе измамен, а ако знаеше това по-рано, по-скоро щеше да натроши тази лула, която от векове се пази в моето племе и да разпръсне на вятъра тютюна.

— Спокойно, вожде — каза Бени. — Обясни ми преди това как сме те измамили. Допреди няколко минути бяхме твои гости. Какво те накара да ни смяташ за врагове, нас които винаги сме били приятели на червенокожите?…

— Ти излъга — отговори Изгорен гръб — Един човек, който дойде от южните земи, от бреговете на Малкия роб ни донесе вестта, че сте врагове на Плоските глави и че преди няколко седмици сте пушили лулата на мира с Черните крака — нашите смъртни вековни врагове.

— Ах! — извика Бени, без да губи спокойствието си. — Така ли се говори? Е добре вожде и вие старци, чуйте ме и аз ще ви накарам да разберете колко нечестно сте измамени от Шарената опашка, воин на Червения облак, вожда на Големите кореми.

XVIII

ДВУБОЯТ

При тези думи, произнесени много сериозно, но и с лека ирония, Изгорен гръб и старците произнесоха едно Аха!…, което изразяваше донякъде съгласие, донякъде учудване Може би ги изуми фактът, че белият човек говори за Шарената опашка, защото би трябвало да не знае името на индианеца, дошъл от юг, след като все още не бе го видял. Бени почака да премине изненадата им, после отново заговори:

— Аз и другарите ми дойдохме тук като честни приятели и приехме гостоприемството, оказано ни от вожда Изгорен гръб, защото знаем, че Плоските глави никога не са воювали с прерийните ловци. Вярно ли е това, или не?

— Вярно — отговориха в хор индианците.

— Шарена опашка ни е обвинил, че сме приятели на Черните крака и че сме пушили с вашите вечни врагове лулата на мира. Учудвам се как Изгорен гръб и неговите съветници, които се славят като най-мъдрите бойци на племето, са могли да повярват, че бледоликите мъже ще имат смелостта да се оставят в ръцете на техните неприятели, когато можеха да откажат предложеното им гостоприемство и да се отдалечат. И още успял ли е някой бял да влезе в някакви отношения с племето на Черните крака, без да остави в ръцете на тези жестоки индианци скалпа си? Не Изгорен гръб!… Не старейшини!… Вие сте изиграни от един отмъстителен индианец, който от петнадесет дни упорито ни преследва от бреговете на Малкото Робско езеро чак дотук. Никой от нас не познава Черните крака, никой от нас не е пушил с тях лулата на мира, както и никой от нас не е стъпвал по техните ловни полета.

— Ние идваме от юг, никога не сме посещавали тези места.

— Добре — каза вождът и изгледа старейшините като че ли търсеше подкрепата им — Моят бял брат говори добре а аз смятам, че е и честен, но ще ми каже ли защо воинът на нашия съюзник Червен облак го преследва така упорито и защо го мрази.

— Защото Шарената опашка бе мой пленник. Погледни този мъж и този младеж, вожде Те идват от далечна страна, където изгрява слънцето, оттатък Голямото Солено езеро, за да се отправят на север, където ги очакват. Никога преди не бяха виждали червенокожи хора, следователно не биха могли да бъдат техни врагове Е, добре една нощ воините на Червения облак с измама нападнали тези нещастници, убили другарите им, откраднали конете и ограбили каруцата им. Искаш ли доказателство за коварството за Големите кореми?… Погледни!…