Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 74

— Чуйте ме, Бени. Скалпираният съм аз, значи имам по-голямо право да премеря сили с Шарената опашка. Затова оставете на мен да се справя с него. Аз съм добър стрелец и не се страхувам.

— Не, господине — отговори каубоят решително. — Вие сте водачът на експедицията и не можете да рискувате живота си в битката срещу този негодник. От друга страна, вие не познавате всички хитрости на индианците и той ще има предимство.

— Истина е — потвърди Бек.

— И така, оставете на мен и ще видите, че куршумът ми, ако друг път не е стигнал до целта днес ще уцели.

Този благороден спор, който можеше да продължи безкрайно, бе прекъснат от завръщането на вожда.

— Последвайте ме — каза той, след като преряза връзките, с които още ги държаха като пленници. — Шарената опашка ми каза, че е готов да се бие с Големия ловец.

— Вие чухте — каза Бени на Фалконе. — Аз съм този, когото в очаква.

Навън стояха мустангите им със завързани към седлата пушки и един ескорт от петдесет индианци в пълно бойно снаряжение Сред тях Бени забеляза Шарената опашка, въоръжен с уинчестър, томахавка и нож, възседнал прекрасен бял мустанг, вероятно даден му от Изгорен гръб. Като съзря смъртния си враг, индианецът го изгледа с очи, които хвърляха мълнии, размаха томахавката си и извика:

— Ще имам скалпа ти, Голям ловецо!…

Каубоят повдигна рамене и не сметна за нужно да отговори. Вождът даде сигнал и колоната препусна към единия край на долината, за да отиде в прерията. Бени, отдавна свикнал да рискува кожата си срещу индианците бе спокоен. Приказваше си с другарите си, шегуваше се и дъвчеше голям къс тютюн, без да удостои дори и с поглед Шарената опашка, който, от своя страна, не го изпускаше от поглед дори за миг, сякаш се страхуваше да не избяга В края на долината срещнаха цялото племе. Старци, жени и деца научили за двубоя между воина на Червения облак и белия мъж, се бяха втурнали вкупом към прерията, за да не изпуснат кръвопролитното зрелище. Като ги видяха всички нададоха приглушени възгласи, без обаче да показват симпатия нито към единия, нито към другия, въпреки че борбата трябваше да се решава между червенокож и бледолик. За битката бе избрана една хубава тревиста равнина без издатини, с площ около четвърт квадратна миля, заобиколена с високи горички от борове и брези. Плоските глави застанаха от едната страна като се струпаха в края на гората. Ескортът се разположи наоколо, за да предотврати бягството на някой от противниците и да не допусне намесата на племето или приятелите. Вождът се обърна към Шарената опашка и Бени и каза:

— Полето е ваше!

Каубоят отиде да стисне ръцете на другарите си, каза им да запазят пълен неутралитет по време на битката, за да не си навлекат гнева на цялото племе внимателно огледа ремъците на седлото и юздите след това пришпори енергично мустанга и се отдалечи.