Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 75

— Страх ме е за него — каза Фалконе на Бек. — Знам, че е смел, но този индианец е способен на всичко.

— Не се страхувайте за Бени — възрази мексиканецът с усмивка — Не за пръв път предизвиква индиански воини, доказали своите качества, и ги побеждава. От своя страна Шарената опашка поне за момента ще се бие почтено, уверявам ви, защото Плоските глави няма да му позволят да прибегне до клопка.

— А ако Бени бъде убит?…

— По-късно ще отмъстим за него, но не се страхувайте. Бени държи на косата си и ще я защитава храбро.

Каубоят препусна на юг, а Шарената опашка се отправи на север, като яздеше със заучена гордост белия мустанг. Първият изглеждаше спокоен и решителен. Индианецът също, въпреки че червенокожите бяха лоши стрелци, и може би не разчиташе много на пушката си, а повече на томахавката — това прочуто оръжие, което хората от неговата раса могат да хвърлят безпогрешно на разстояние тридесет и дори четиридесет крачки. Като стигнаха края на гората, двамата се обърнаха бързо кръгом и хванаха пушките си. Вгледаха се един в друг, за да определят разстоянието помежду си, после пришпориха бързо конете. Разделяха ги деветстотин-хиляда метра, но те можеха да бъдат преодолени бързо с пъргавите коне.

Приглушените възгласи на племето бяха заменени от дълбока тишина: всички следяха двамата бойци, които препускаха, приведени над гърбовете на конете, стиснали оръжието си. Армандо,и чичо му дори не дишаха, Бек спокойно пушеше цигарата си. На триста крачки Бени изведнъж смени посоката и насочи мустанга си през прерията Ловецът искаше да бъде сигурен в попадението си. Страхуваше се, че ако стреля фронтално, може да улучи главата на белия кон, зад който се криеше индианецът, и възнамеряваше да стреля отстрани. Щом го видя да минава от дясната страна, Шарената опашка вдигна пушката и я изпразни от разстояние двеста и петдесет метра. Победоносният вик на каубоя му извести, че не бе улучил целта.

— А!… А!… — извика Бек, като хвърли цигарата — Знаех си, че индианецът няма да улучи.

Бени, отървал се като по чудо, веднага се изправи на седлото и се прицели в индианеца, който в този момент премина отстрани в луд галоп. Пушката му замръзна за миг, после куршумът излетя.

— Мълнии! — възкликна побледнял Бек. — Не улучи!… Наистина В този върховен момент безпогрешният ловец не уцели противника си. Онзи, като видя, че е на прицел, с една изключителна маневра присъща на хората от неговата раса, се отпусна от другата страна на коня, вкопчен в гривата само с една ръка. Така избягна куршума в момента, когато той прелетя над седлото.

— Не улучи! — извикаха на свой ред Армандо и чичо му, които не вярваха на очите си.

— Да — отговори Бек. — Това трябваше да се очаква от хитрец като Шарената опашка.

— Струва ми се, че Бени не е разтревожен.

— Имат още куршуми, Армандо — каза мексиканецът. — Ако Шарената опашка е жив, малко му остава.

— Стига да не повтори играта.

— Бени ще внимава.

След първите си неуспешни изстрели двамата конници продължиха за няколко минути своя бяг, но скоро се върнаха със заредени пушки. Този път Бени не се хвърли срещу противника си с предишната разпаленост. От време на време възпираше коня и явно търсеше удобен момент за един майсторски изстрел. И Шарената опашка бе по-предпазлив. Хитрият дивак така добре се бе сгушил зад врата и главата на коня, че не излагаше нито сантиметър от тялото си и се стремеше винаги да е срещу противника, за да не бъде ударен отстрани. Като видя, че Бени отново тръгва срещу него, той увисна отстрани, хванал се само с една ръка за гривата, и с един крак в стремето, за да се прикрие. После бързо седна на седлото и вдигна пушката. Победата трябваше да бъде негова, но не бе разчел пъргавината на каубоя.