Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 71

Тъкмо се канеше да се отдалечи от индианците, когато усети, че две силни ръце го хванаха и го повалиха на земята.

— Ооо!… Какво означава това?… — развика се той.

Десет-дванадесет от най-яките индианци се хвърлиха върху четиримата бледолики и ги обезоръжиха, преди да успеят да хванат оръжието си. Бени се обърна назад и като видя да повалят и другарите му, изкрещя:

— По дяволите!… Какво може да означава тази измяна!… Долу лапите, мошеници!…

— Бени!… — крещеше Армандо, който напразно се опитваше да се съпротивлява. — Ние сме предадени!

Танцът бе грубо прекъснат от този неочакван инцидент. Публика и танцьори се впуснаха към дванадесетте индианци, които с ласо за ловене и опитомяване на прерийни мустанги завързаха здраво белите. Не само Бени и другарите му бяха изненадани от това неочаквано нападение, а и воините взели участие в танците Те се питаха един друг каква е причината за връзването на тези мъже допреди малко почетни гости на техния вожд. Дванадесетте индианци, които явно се бяха подчинили на заповед на вожда, без да отговарят нито на едните нито на другите взеха четиримата задържани и тичешком прекосиха лагера. Занесоха ги, хвърлиха ги в големия вигвам и застанаха отвън да пазят, за да не влезе някой.

— По дяволите! — извика Бени, който още не бе дошъл на себе си от изненада — Дали вождът не е полудял? Какво означава това грубо нападение?

— Дали не сме го обидили неволно? — попита Фалконе — Не мога да си обясня тази промяна

— Не е възможно!

— Да не би да искат да ни откраднат оръжието? — попита Бек.

— Не мога да повярвам — отговори Бени. — Плоските глави винаги са били лоялни и никога не са изневерявали на законите на гостоприемството.

— Дали не ни смятат за врагове?…

— Не Армандо, защото не са воювали с белите. Нещо повече винаги са били в отлични отношения с ловците от фортовете на Вермилон, Врангел и Провиденца. По…

— Какво ви става Бени? — попита Армандо.

— Подозирам нещо.

— Какво? — попитаха всички.

— Забравихте ли Шарената опашка?…

— Твърдоглавия индианец?…

— Да приятели!… Може да се лъжа, но мисля, че този пощурял индианец има пръст в тази работа.

— Мислите, че вече ни е настигнал? — попита Фалконе.

— Не бих се учудил, ако сега е тук.

— Големите кореми приятели ли са с Плоските глави?

— Съюзници, господине.

— И вие мислите, че този хитрец е дошъл тук, за да ни вземе от вожда на Плоските глави?

— Подозирам.

— И той е способен на такава измяна?

— Ще видим, господине. Не сме хора, които лесно ще се оставят да бъдат скалпирани.

— По дяволите! Ако се освободя отново, можеш да се погрижиш за душата си, Шарена опашке!…

— Ако Изгорен гръб ни освободи — каза Армандо.

— Като разбере за какво се отнася и кой е Шарената опашка, ще ни оправдае Индианците каквото и да се говори по техен адрес по душа са честни и винаги са зачитали гостоприемството.

— А!… Ето го вожда!… Добре дошъл!

Главатарят на Плоските глави повдигна едната завеса на палатката и влезе следван от седем старци от племето и един жрец. Лицето на индианеца бе много мрачно, а погледът му издаваше близка заплаха. Седна срещу Бени, а другарите му се наредиха в кръг. След като гледа няколко мига затворниците, каза със строг глас: