Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 57

Като пришпориха мустангите, четиримата мъже, следвани от останалите два коня, натоварени с инструментите, прекосиха хълмиста равнина и стигнаха в края на една горичка с големи дървета, кората на които имаше хубав червеникав цвят. Бени слезе от коня, даде знак на другарите си да го последват и навлезе в гората, следван от Армандо и Фалконе. Бек се зае да запали огън и да издигне палатката, тъй като решиха да останат до следващия ден.

— Тук ли се намира сладкият извор? — попита Армандо.

— Да — казаха механикът и Бени през смях.

— И къде е?

— Скрит е в стъблата на тези дървета.

— Шегувате ли се?

— Ни най-малко, попитайте чичо си.

— Бени казва истината — потвърди той.

— O!… Би било интересно!

— Почакайте да направя няколко съда, а след това ще ви дам да опитате сладката вода.

— Къде ще намерите съдове?

— Тук индианците намират всичко необходимо за събирането на сок. Ето едно дърво, точно каквото ни трябва.

Каубоят се приближи до една висока и дебела бреза взе ножа и отдели няколко широки ленти здрава, но гъвкава кора Много бързо направи нещо като фуния, която спокойно можеше да побере четири галона течност.

— Вижте колко е лесно — каза той, като продължи да изрязва още ленти от кората — От тази бреза индианците правят леки канута, които превозват четири-пет души, и с тях дръзват да прекосяват дори бързеите на големите реки. Аз ще се задоволя да направя три-четири съда и няколко тръбички, които да използувам като канелки.

— С каква цел?

— О!… Ама че любопитко!… Сега ще научите.

Като направи четири фунии и препъна няколко кори в конусовидна форма той се приближи до едно голямо дърво с червеникава кора и с ножа си направи дълбок прорез. Пъхна в него канелка, подложи един от съдовете и продължи странната си операция върху други три.

— Сезонът е много подходящ — каза той, след като свърши.

— Точно през пролетта индианците събират захарта. Колкото по-топли са дните, толкова повече е и сокът, защото топлината увеличава отделянето му. Погледнете, Армандо!…

Младежът се доближи любопитно до дървото и видя, че по канелката, която каубоят бе прикачил, течеше струя течност, която доста бързо се събираше в поставения отдолу съд. Бени потопи своята кожена чаша напълни я със сок, подаде я на Армандо и му каза:

— Пийте до насита. Преди да дойде утрешният ден, това дърво ще ни даде около три галона сок.

Армандо първо опита после жадно и с голямо удоволствие изпи остатъка и каза:

— Прилича на медена вода.

— Значи превъзходно?…

— Прекрасно, Бени.

— Знаете ли как се наричат тези дървета?

— Не.

— Това е клен.

— А!… Вече съм чувал да се говори за него.

— А сигурно сте яли и захар от клен, като сте мислели, че е от захарна тръстика. По тези места още доста я използуват. Едно време производството бе много голямо и от тези дървета се печелеха хиляди долари, така ли е, господин Фалконе?