Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 37

— Там!… Погледнете Армандо!

— Къде? — попита младежът.

— Пред нас, не виждате ли онова островче, до брега на езерото, само на няколко крачки от тръстиките?

— Където расте огромният бор?

— Точно така. Вътре се крият Бек и вашият чичо.

— Да се надяваме, че ще ги намерим.

— Не се съмнявам. Хайде, Черен гръб, побързай, ако искаш да си починеш на легло от свежа трева и бъфало грас.

Двамата ездачи подновиха препускането и държаха в ръце пушките, защото не вярваха в спокойствието, което цареше на брега на езерото. Край гората тук-там започнаха да се мяркат животни, които бързо побягваха при появата на конете Бяха предимно койоти, но от време на време се виждаше и по някой едър сив вълк. Те бяха опасни само в глутница, защото тогава се осмеляваха да се нахвърлят дори и върху въоръжени хора.

Очертанията на грамадния бор нарастваха пред очите им. Това беше едно от онези огромни растения, наричани от американците секвоя, а от естествениците Pinus albertina, които често се срещат из западните части на Северна Америка и по-специално по склоновете на Сиера Невада, Нова Калифорния, Скалистите планини и по веригата на Водопадите. Тези колоси не могат да се сравняват с австралийските евкалиптови дървета, които достигат невероятната височина от сто двадесет и шест метра, но имат по-широка обиколка. Понякога диаметърът им е по-голям от този на прочутите баобаби в Африка. В основата си те са толкова грамадни, че четиридесет човека не биха могли да ги обхванат. Борът, в чиято вътрешност вероятно бяха намерили убежище мексиканецът и скалпираният, не бе от най-могъщите въпреки че върхът му се издигаше на осемдесет-деветдесет метра от земята и в основата си бе толкова широк, че можеше да приюти удобно дванадесет души и още толкова коне. Извисяваше се над едно островче отдалечено на десет-дванадесет метра от брега, като го заемаше почти изцяло. Бени, стигнал вече на около двеста крачки, забеляза два коня да пасат спокойно на края на горичката и веднага ги позна.

— Това са конете на нашите другари — каза той. — Добър знак

Едва изрекъл тези думи, видя да се появява Бек, който извика радостно:

— Щастлив съм да ви видя!… От четири часа ме измъчва тревога. А индианците?

— Всички останаха назад.

— А Шарената опашка?

— Убит, поне така се надявам. Идвал ли е някой от тези бесни кучета насам?

— А чичо ми? — извика Армандо.

— Почива си спокойно на хубава постеля от свежа трева. Оставете конете и елате и вие да си починете

Двамата слязоха от конете освободиха ги от сбруята, взеха пушките и револверите и побързаха да преминат малкия ров, където водата нямаше и половин метър. Мексиканецът се здрависа енергично с тях, после заобиколиха огромното дърво и спряха пред един отвор, широк едва две крачки, но много висок, резултат от бавната, но непрекъсната работа на дървоядите

— Заповядайте в моята къща.

— Познавам я — каза Бени, като се смееше.