Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 35

Четирите коня, пришпорвани от двамата ездачи, продължаваха своя бяг, преодолявайки хълмистата равнина. Прерията вече се променяше. След високите житни растения, след туфите салвия, пелин, сапунчета и бъфало грас следваха горички от диви орехи, прекрасни слънчогледи с големи жълти цветове, обърнати към слънцето, червени върби и бели канадски тополи.

— Близо сме до езерото — каза Бени. — Неволно описахме широк полукръг, който ни доведе до източния бряг на Малкото Робско езеро.

Обърна се да види индианците. Не бяха повече от трима, всички други бяха изостанали и вероятно се бяха присъединили към голямата група, отказвайки се от скалповете на белите.

— Ах!… Ах!… Най-после се решиха да се върнат! — възкликна каубоят.

— А тези тримата? — попита Армандо.

— Сега ще помислим за тях, още повече че виждам Шарената опашка. Този проклет индианец няма да се откаже от отмъщение. Сигурен съм. Но ние сме умели стрелци, така ли е Армандо? Да преминем това възвишение и да ги изчакаме в равнината Смелост! Още малко усилия. Горките животни!

Четирите коня изкачиха възвишението, покрито с храсти, спуснаха се от другата страна и спряха до група черни дъбове край брега на малко блата. Бени и Армандо скочиха на земята с пушки в ръце и зачакаха появата на индианците.

— По хората или по конете да стрелям? — попита Армандо.

— По хората младежо. Трябва да убием и тримата иначе по-късно ще тръгнат по следите ни и ще ни нападнат в скривалището. А! Ето ги!

На върха на хълмчето се появи индианец, следван от Шарената опашка и от още един. Конете им, потънали в пяна не бяха вече в състояние да се държат на крака и от време на време се спъваха. Имаше опасност, ако паднат, да не успеят да се вдигнат. Индианците видяха двамата бели на земята и нададоха победоносни викове като помислиха, че те са били принудени да спрат заради умората на мустангите. Шарената опашка сграбчи уинчестъра, а другите двама въоръжени със стрели и притежаващи издръжливи коне се спуснаха надолу по хълма пришпорвайки ги яростно. Бени изскочи от горичката, последван от младия Армандо. Вдигна бързо пушката и се прицели в първия индианец, който се намираше само на триста крачки разстояние после стреля. Кон и конник паднаха и изчезнаха сред високата трева. След миг конят се изправи, побягна в галоп и остави господаря си.

— Ваш ред е Армандо! — извика Бени.

Младежът вече се целеше във втория индианец, който бе спрял нерешително насред път. Изстрелът бе последван от вик, изпълнен с болка и мъжът падна. Шарената опашка спря коня си и откри истински картечен огън срещу двамата бели мъже, но на четвъртия изстрел го видяха как се олюлява и пада заедно с животното. Бени, който отново бе заредил пушката си, поднови стрелбата и както винаги куршумите му не отиваха нахалост.

Скочиха на конете и се отдалечиха с голяма скорост, без да чуят един глас, който им викаше заплашително:

— Ще имам скалповете ви!…

IX

НА БРЕГА НА МАЛКОТО РОБСКО ЕЗЕРО