Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 36

Половин час след това яростно преследване, от което като по чудо се отърваха, Бени и Армандо стигнаха до брега на езерото в една местност, защитена от големи борове и черни ели, извисили гордо върхове на повече от петдесет, та дори и на шестдесет метра височина. Тъй като бяха доста изморени, пък се страхуваха да не срещнат и друга банда по бреговете решиха да си отпочинат и да дадат време на индианците да се оттеглят. Бени и Армандо събраха малко малини и братски разделиха трите сухара, които за щастие намериха в джобове те си. После полегнаха в тревата, като наблюдаваха пасящите коне Мястото изглеждаше съвсем пусто. По тези брегове не се виждаше нито колиба, нито вигвам. Дори кану не браздеше спокойните води на езерото, нямаше и дивеч. Кацнали по дърветата, грачеха гарвани и от клон на клон прелитаха диви гълъби, а сред тръстиките се чуваше крещенето на двойки водни патици Бени и неговият млад приятел постояха около половин час като напрягаха ухо да доловят и най-слабия шум — знак за завръщането на индианците После скочиха на седлата и препуснаха отново.

— Да отидем при другарите си — каза каубоят на Армандо.

— Сигурно доста са се притеснили от отсъствието ни и, кой знае може би вече ни смятат за убити и скалпирани.

— Смятате ли, че са стигнали до скривалището?

— Не сме чули никаква стрелба от брега, а това е добър знак. Но…

— Какво имате предвид?

— Знаете ли, тормози ме една мисъл…

— Каква?

— Виновен съм, че не се изкачих на хълма, за да се уверя, че Шарената опашка наистина е убит. Моята пушка обикновено не греши, но не съм напълно сигурен, че този мошеник е мъртъв.

— Дори да не е, мисля, че няма никаква надежда да ви хване.

— Ех, младежо! Не знаете индианците колко са упорити в отмъщението си!…

— Ще приемете ли един съвет, господин Бени?

— Кажете.

— Елате с нас в Аляска.

— Пътуването не ме плаши, уверявам ви, въпреки че е твърде далеч. Но бих искал да знам какво ще правим там?

— Това ще ви каже чичо ми.

— Видите ли, за мен, стария прериен скитник, ловец и златотърсач, няма значение дали съм тук, или на оня свят, стига да мога да спечеля малко долари или стерлинги и да не съм затворен в града. Какво повече?… Безкрайно обичам свободния живот и на никаква цена не бих се отказал от него.

— В Аляска няма градове.

— Толкова по-добре.

— Ще дойдете ли с нас?

— Защо не?… Сега стадото е загубено и ако се върна в Едмънтън, ще трябва да изтърпя мърморенето на господин Харис, който въпреки своите милиони и безбройни стада много държи на говедата и конете си.

— Мисля, че нищо няма да загубите напротив, само ще спечелите. Отнася се до събиране на злато с лопати.

— По дяволите!… Ето една дума, която гали слуха ми. Сигурен ли сте в това?

— Чуйте чичо ми, Бени.

— Изостряте любопитството ми!… Ех!… Черен гръб хайде ускори малко крачка скъпи мой. Нямам търпение да видя господин Фалконе!

Конят, който Бени яздеше сякаш го разбра, ускори бяг, последван от този на Армандо и другите два от каруцата, и премина в галоп край боровата горичка. Препускаха още около половин час без мустангите да забавят нито за миг своя ход, въпреки че не бяха спирали с малки почивки от десет часа Изведнъж Бени, който се бе умълчал и съсредоточено оглеждаше гората възкликна: