Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 38

Промъкна се през отвора и се озова в нещо като пещера, издълбана в гиганта. Дървоядът бе унищожил вътрешността на бора и дървото — червено, прояждано от векове бе превърнато в прах, насъбрал се в основата. В единия ъгъл Бени забеляза скалпирания, излегнал се удобно върху купчина прясна трева, омекотена от дървесните стърготини. Той се повдигна и му протегна ръка.

— Доволен съм отново да ви видя жив — каза той.

— А аз, че можах да ви спася още веднъж, господин Фалконе — отговори каубоят.

— А Армандо?

— Ето ме чичо — извика младежът, скочи във вътрешността и дотича до него.

— Господине — каза Бени, като се обърна към скалпирания, който се усмихваше на племенника си, — можете да се гордее те с това добро момче казва ви го старият прериен скитник. По дяволите!… С подобен другар бих отишъл дори и оттатък Аляска, уверявам ви!

— О, не преувеличавайте господин Бени — каза Армандо.

— Мълчете по дяволите!… Каубоите никога не преувеличават, нито лъжат.

— Знам, че моят племенник е смел — проговори скалпираният и хвърли преизпълнен с гордост поглед към Армандо — А индианците? Оттеглиха ли се?

— Допускам, че Червеният облак вече се е примирил и ще ни остави на мира. От друга страна, той се страхуваше от глада а хубавата плячка ще го успокои и ще премахне горчивината му от това, че не успя да ни скалпира По дяволите!… Двеста глави говеда струват колкото сто бизона.

— Какво нещастие за вас! И всичко това, за да ни спасите.

— Нищо не сме загубили, господине, а и както преди малко казах на племенника ви, собственикът е толкова богат, че няма да усети тази загуба.

— Съжалявам обаче за сандъка.

— Още ли!? — възкликна Бени. — Толкова ли ви е необходим, за да отидете в Аляска?

— Да.

— Тогава ще се върнем да го вземем. Предполагам, че индианците не са го изяли.

— В наш и ваш интерес е. Този сандък ще ни бъде безкрайно полезен, ако искаме да съберем много злато, и то много бързо.

— Злато!… Разбираш ли, Бек, господинът обещава много злата Е, какво сте открили в Аляска?…

— Приказни мини — отговори господин Фалконе.

— Почакайте!… Струва ми се, че в Едмънтън чух да се говори за мини, които щели да се откриват в старото владение на Руската империя, но никой не искаше да повярва, защото мислехме, че тези слухове са само за да привлекат нови заселници по тези земи.

— Истина е — каза Бек.

— Не приятели — възрази скалпираният. — Тези приказки са верни и аз получих доказателство за това от един ирландец, когото имах щастието да спася от сигурна смърт. Този човек се връщаше от Аляска след четиримесечно пътуване. Носеше със себе си сто и шестдесет килограма чисто злато, а ми каза, че е имал най-малък късмет от всички, работили по онези места

— По дяволите!… Толкова злато!… — възкликнаха Бени и Бек.

— Да и то събрани само за четиридесет работни дни!

— Къде се намират тези толкова богати места?

— В долината на Клондайк, реката, която извира от склоновете на планината Сент Елиа.

— Не я знам, никога не съм преминавал границите на древната руска колония, но съм прекосил целия северозапад и Британска Колумбия. Ако тази чудна река съществува… По дяволите!… Ще я намерим!…