Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 39

— Това не подлежи на съмнение тъй като след Юкон тя е една от най-големите във водния басейн на Аляска

— Тогава идваме, господине. Аз и Бек разбираме от разработване на участъци, тъй като вече сме работили заедно в сребърните мини на Колорадо, а аз дълго време съм търсил златни жилки и по Фрейзър, в Колумбия.

— Ето ценна помощ, дошла ми като по чудо — каза скалпираният. — След три месеца ще можем да стигнем до Аляска в най-подходящия сезон и да съберем злато. Но ни е необходим сандъкът.

— Ще ни кажете ли най-после какво съдържа?

— Предмети, които вероятно не бихме могли да намерим по златоносните места на Клондайк и които ще са ни безкрайно полезни. Вътре има един шлюз за промиване на пясъка, мотики, лопати, кирки и значително количество живак, необходимо за пречистване на безценния метал.

— Шлюз и живак!… Твърде полезни неща, за да ги изоставим в прерията. Трябва на всяка цена да ги вземем обратно. Утре аз и Бек ще отидем да потърсим каруцата

— А индианците?

— Е!… Сигурно са се върнали в своите вигвами, за да пируват с месото от говедата на господин Харис.

— Смятате ли да вземем с нас каруцата?… Струва ми се, че при едно такова дълго пътуване би била повече във вреда, отколкото от полза, и бих ви препоръчал да използуваме нашите коне. Добър ездач ли сте?

— Да, но раната ми още не е заздравяла и ми причинява ужасни болки.

— Ще почакаме да оздравеете и понеже нямаме храна ще използуваме времето да ловуваме и да изсушим месо.

— Надявам се след десетина дни да съм в състояние да яздя, без да страдам.

— И аз ви пожелавам това господине… Ей, Бек, няма ли да ни предложиш нещо?… Ние с Армандо умираме от глад.

— В момента нямам друго освен шише уиски, няколко сухара и семена от борови шишарки.

— Засега ще се задоволим и с това нали, Армандо?… А утре ще се опитаме да хванем някое животно, някоя прерийна мишка например, които по тези места се срещат в изобилие.

— Има и по-добри животинки, Бени — каза мексиканецът.

— Какво си открил?

— Една боброва колония.

— Къде?

— В устието на рекичка, която се влива в езерото една миля на юг оттук.

— Отлично!… Щом е толкова близо, тази вечер ще мога да ви поднеса печено боброво месо. Ще дойдете ли с мен, Армандо?

— На ваше разположение, господин Бени.

— А сега да закусим, да подремнем и преди залез ще отидем да намерим тези интелигентни гризачи.

X

НА ЛОВ ЗА БОБРИ

Два часа преди залез слънце Бени и Армандо, които не бяха заситили напълно глада си със семената от борови шишарки, напуснаха островчето с надежда да се сдобият с питателна и вкусна вечеря. След като Бек им даде напътствия как да намерят заливчето, двамата възседнаха ситите и добре отпочинали мустанги и се отправиха към езерото. Те се движеха по края на гората, за да могат в случай на опасност да се скрият в нея, и изминаха разстоянието за по-малко от половин час. Стигнаха до една широка поляна, потънала сред тучната прерия, чиито житни растения бяха достигнали огромни размери може би поради изключително богатата почва