Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 33

— Доста далеч е, но можем да опитаме — промърмори Бени. — За мен индианецът на белия кон, който е начело, за вас — вторият, който язди черния кон с дългата опашка.

— Виждам го — каза момчето.

Обърнаха мустангите и се прицелиха едновременно с пушките, а останалите коне се възползуваха от краткото спиране, за да похапнат няколко стръка от сочната трева.

Индианците като разбраха, че са на прицел, хванаха своите уинчестъри, но бяха изпреварени. Индианецът, който яздеше белия кон, улучен от безпогрешния куршум на Големия ловец, разпери ръце и тежко се сгромоляса на земята, като изпусна оръжието си. Черният кон, прострелян от куршума на Армандо, се вдигна на задните си крака и падна заедно с ездача си Гневни викове последваха този двоен удар, а Бени и младият му другар отново препуснаха в галон. Един залп поздрави бързото им отдалечаване но не ги уцели. Почти всички индианци бяха посредствени стрелци. Един от четирите коня от каруцата спря внезапно, явно леко засегнат от куршум, но после стремително се хвърли напред като изцвили продължителна

— Браво, младежо! — извика весело Бени.

— Не го ударих — отговори Армандо, като се изчерви.

— Като убихте коня, извадихте от строя и ездача, който сега не може да последва другарите си. Добре стреляхте драги ми, аз ви го казвам. Това бе изстрел, на който доста каубои биха завидели.

— Ще повторим ли?

— По-късно, Армандо. Сега ще се опитаме да ги поизморим.

Мустангите продължиха своя бяг през хълмистата прерия. Двата възседнати коня вече даваха признаци на умора, особено Карибу, пробягал голямо разстояние по брега на езерото. Индианските жребци явно не бяха в по-добро състояние Тези от страничните крила; след като се опитаха да скъсят разстоянието, малко по малко започнаха да изостават. Конете от центъра започнаха по малко да напредват, като образуваха голям триъгълник. Най-отпред препускаше прекрасният мустанг на Шарената опашка. Ловът на хора продължи още около половин час, огласяван от изстрели на уинчестъри, които не успяваха да улучат целта поради безредното препускане на коне те Бени чуваше тежкото дишане на Карибу и се приготви да даде команда за смяна на конете, когато изведнъж неговият жребец се строполи тежко, пръхтейки от болка. Той не успя да предвиди това и полетя напред от внезапното спиране. Армандо го видя да се преобръща два пъти във въздуха и да пада на главата си три метра напред във високата трева.

— Господин Бени! — изкрещя той, като с едно силно дръпване спря своя кон. Канеше се да скочи от седлото и да се притече на помощ на другаря си, когато видя двама индианци, въоръжени с пушки, които се показаха сред високата трева Бърз като стрела младежът се прицели в по-близкия и стреля. Мъжът се повали с разбит череп, но другият вече се прицелваше в Армандо от разстояние тридесет крачки. Като нямаше време да избегне изстрела младежът накара коня да се изправи на задните си крака и животното го закри с тялото си. Тази сръчна маневра го спаси. Индианецът бе стрелял, но вместо да улучи младия конник, куршумът премина през тялото на коня от край до край, като влезе през гърдите и излезе през гърба му. Простреляното животно рухна като повлече и Армандо. Младежът, въпреки че се бе ударил при падането, се канеше да стане, когато чу трети изстрел, последван от един глас, който каза: