Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 13

Когато всичко бе готово, двамата каубои седнаха срещу индианеца и го подканиха да си хапне от питките, изпускащи онзи особен деликатен аромат на топъл хляб от шунката и апетитната кървавица, внимателно препечени. Шарената опашка не се остави да го молят. Може би никога в живота си не бе виждал такова изобилие от храна, тъй като бедните воини на прерията почти винаги са в борба с глада поради оскъдния дивеч и изчезващите огромни стада от бизони. Въпреки че се измъчваше от положението си на заложник, уважи храната и безброй пъти целуна с много прочувственост гърлото на една бутилка уиски, която Бени донесе от каруцата. Старият скитник, станал изключително любезен, се стараеше ентусиазмът на индианеца да не отслабва, още повече че в колата му се намираха около две дузини от тези бутилки, за да разпъждат скуката по време на нощните бдения. Той отиде и донесе втора. След това много любезно предложи на червенокожия воин една лула и тютюн. Но не защото но този начин се надяваше да го напие, тъй като индианците са свикнали да пушат много силен тютюн, напръскан с ракия. Бени искаше да го предизвика да пие повече! И Шарената опашка се възползува от това Пушеше като турчин и пиеше като истински дивак. Отпиваше такива глътки, че би учудил и морски вълк! Първата бутилка вече бе изпразнена и се готвеше да отвори втората. Това уиски, наистина превъзходно, бе развързало езика му и от мълчаливец го бе превърнало в изключителен бърборко, който разказваше за свои дела за битките, в които бе участвувал, за ужасните борби, водени с Черните крака вековните неприятели на Гарваните и на племената Плоски глави; разказваше и за жестоките мъчения, на които бяха подлагани пленниците Като чу да се говори за нощното нападение срещу групата на емигрантите, Бени го прекъсна грубо и направо го попита:

— Всички клетници ли бяха избити?

— Всички, освен един — отговори индианецът.

— А защо го оставихте?

— Защото бе дете, неспособно да се защитава.

— А може би сте го запазили за стълба на мъченията?

— Не, твърде млад е, за да издържи с достойнство мъченията на кола.

— Тогава сигурно ще го превърнете в роб.

— Да, роб на Червения облак. Ако бъде смел, един ден би могъл да стане воин. Бледолики, отвлечени като малки и отгледани от индианци, са ставали храбри главатари.