Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 12

— Да бъде!

— Ето че Шарената опашка стана разумен — каза Бени, като се смееше. — Излез от храстите и върви пред конете: ние ще ти бъдем като почетен ескорт.

Гарванът, макар и без желание, го послуша, без да посмее повече да се наведе, за да вземе оръжията си. Бени го последва с пушка в ръка качи се на своя мустанг и малката група напусна горичката. Навлязоха в прерията сред която се виждаше голямата каруца, заобиколена от пасящите наоколо волове и коне.

Индианецът вървеше с удължена крачка характерна за червенокожите, които освен ловки ездачи са и най-неуморимите пешеходци на американския континент, способни да извървят за една нощ до сто километра. Шарената опашка не показваше безпокойство, нито страх, но очите му следяха с особено внимание тревата наоколо. Той си даваше вид на разсеян, въртеше глава, но от погледа му не убягваше нито едно движение на двамата конници. Бе готов да се възползува и от най-малката им разсеяност, за да избяга. Бени обаче не бе човек, когото можеш да излъжеш Индианецът го шпионираше, но и той не откъсваше поглед от пленения и не изпускаше пушката. Бек, като истински мексиканец, бе развързал едно дълго въже от оплетена кожа завършващо с желязна халка — тъй нареченото ласо, използувано за ловене на диви коне и волове, което прекрасно можеше да му послужи и срещу Гарвана, ако той имаше намерение да избяга. Когато наближиха каруцата, чуха скалпирания да пита с още слаб глас:

— Вие ли сте, приятели?

Шарената опашка спря изведнъж и погледна двамата каубои.

— Кой е при вас? — попита той.

— Един твой познат — отговори Бени, като се усмихваше.

— Един бледолик?

— Да.

— Когото познавам?

— Надявам се.

Бени слезе от коня, след като даде знак на Бек да наблюдава индианеца, и се качи на каруцата. Скалпираният, като го видя, се надигна, мъчейки се да се усмихна Опита се да отвори уста, за да каже нещо, но каубоят го изпревари с думите

— Разбирам ви. Не се страхувайте момчето скоро ще бъде спасена.

— Видяхте ли го?

— Не но преди да залезе слънцето ще видя Червения облак.

— И той ще ви го върне?

— Надявам се, ако държи да спаси кожата на Шарената опашка. Направихме добър улов, който заслужава момчето.

— Ах!

— Оставете на мен, приятелю. Ние ще го спасим, обещавам ви.

— Страхувам се да не го убият, преди да отидете при Червения облак.

— Ако се отнасяше за мъж, в този час не бих дал и щипка тютюн за кожата му; но за щастие става дума за момче, а индианците имат хубавия обичай да ги осиновяват, вместо да ги убиват. Почивайте спокоен и ако имате нужда от нещо, само ми кажете.

— Благодаря — отговори скалпираният и се отпусна.

— Страдате ли много?

— О… да, много.

— Вярвам ви, но ще оздравеете не се съмнявайте Каубоят постави до него бутилка вода, примесена с малко уиски, направи му знак да не се движи и слезе от каруцата.

IV

ПРЕЗ ПРЕРИЯТА

Когато Бени отиде при конете завари Шарената опашка седнал на земята с подгънати крака, така че цялата тежест на тялото му да пада върху петите в това време Бек разпалваше огън в една изкопана в земята малка дупка, предварително добре очистена от тревата. Това бе мярка да се избегне някой от онези страшни пожари, толкова чести в безкрайните прерии, които са причина за истински катастрофи и които погубват не само огромни количества дивеч, но и волове, коне, а понякога и цели индиански племена и емигрантски ешелони. Бени, като видя, че индианецът е спокоен, сякаш примирен със съдбата си, побърза да помогне на своя другар да приготви закуската, още повече че утринният въздух бе изострил апетита му. Бързо омеси плоски питки, които се ядат веднага след като се изпекат, изпържи няколко парчета солена шунка и хвърли върху жарта късове прерийна кървавица — нещо като салам, приготвен от тлъсти волски или бизонски вътрешности, напълнени с късове месо и кръв.